14 559 резултата
Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...
892
5
4
Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
829
ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
698
***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
974
5
7
Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...
2568
2
Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
692
2
10
Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...
756
7
18
Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...
2292
8
18
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...
Всъщност крада данни. Досег ...
639
1
10
НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...
565
Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
1390
Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...
1347
7
12
СОТРЯСЕНИЕ ДУШИ.
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...
1107
На върха на планината в пещера
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал? ...
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал? ...
835
СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...
570
Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...
1117
1
2
През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с ...
831
2
3
Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дион ...
Още с първите петли, жреците на Дион ...
1236
1
Колко прекрасно и чудно е на човек да му замирише на прясно изпечен хлебец. Една такава, омайна миризма гъделичка носа. Тя дразни чувствеността на вътрешния мироглед, кара те силно и страстно да пожелаеш, да забодеш пръсти в кръглата пита, от която се вдига вкусната пара. Че като задълбаеш, стигаш д ...
1259
10
15
ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...
805
- Тате! Татеее!
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!
Но откакто Ина се разболя всичко се об ...
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!
Но откакто Ина се разболя всичко се об ...
791
5
7
> Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш,
>
> че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
> Алберт Айнщайн
Учениците бяха притихнали в класната стая. Никой не смееше да гъкне, докато госпожа Попова разказваше автобиографията на Ханс Кристиан Андерсен. ...
>
> че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
> Алберт Айнщайн
Учениците бяха притихнали в класната стая. Никой не смееше да гъкне, докато госпожа Попова разказваше автобиографията на Ханс Кристиан Андерсен. ...
1319
3
8
Той беше лош. Много лош. Затова никой не го обичаше.
Още от дете всички му го повтаряха.
Спомни си когато беше на пет и искаше да приготви сладкиш за майка си. Когато тя влезе в кухнята и видя хаоса,който беше направил,направо полудя. Докато го биеше яростно с чехъла,не спираше да крещи: "Лошо момче ...
Още от дете всички му го повтаряха.
Спомни си когато беше на пет и искаше да приготви сладкиш за майка си. Когато тя влезе в кухнята и видя хаоса,който беше направил,направо полудя. Докато го биеше яростно с чехъла,не спираше да крещи: "Лошо момче ...
1052
7
12
1.
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край ...
Възкресение
***
Мракът, като топла уютна завивка, се надипли на талази и пови очертанията на къщите в сенчеста забрава. Слегна се прахът и улиците опустяха. Дрямката надви и светът нежно приюти в нощната си пазва съдбите на хората. Само Ханджийското светеше, като самотен земен фар, поставен край ...
1390
9
7
***
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд. Земята се навлажни от небесните сълзи, наведоха глави ѝ цветята, окъ ...
Утрото настъпи и мътносиво се разстла небето над тихите улички. В този ден по пътищата не се мяркаха люде с каруци, като че ли отнякъде бяха разбрали, че Ханджийското скърца и жалее за изгубения си стопанин. Заваля ситен дъжд. Земята се навлажни от небесните сълзи, наведоха глави ѝ цветята, окъ ...
1093
7
9
СТЕНАТА
В Хоремага на Бай Добри не беше имало толкова хора от раждането на последното дете в селото. Има-няма двадесет години. Даже и баба Йовка, която се беше окопала в къщата си като руснак в Ленинград беше тук. Носеше си плетката, но беше цялата в слух. Липсваха само двама човека, за да е цялото ...
В Хоремага на Бай Добри не беше имало толкова хора от раждането на последното дете в селото. Има-няма двадесет години. Даже и баба Йовка, която се беше окопала в къщата си като руснак в Ленинград беше тук. Носеше си плетката, но беше цялата в слух. Липсваха само двама човека, за да е цялото ...
976
2
5
Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко. Беше чувал, че уж метрото било недостъпно за тях: и за слепците, и за кучетат ...
658
4
8
Любовният ми статус – отново свалям на телефона си песните, които преди години изтрих, защото ми напомнят за него. Телефонът ми е най-големият неверник – на него има място за песните, които свързвам и с бившите, и с настоящата си любов. Иронията е, че всичките гаджета са ми проверявали есемесите (са ...
1287
1
Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но ...
607
4
2
Аз, Богатството и Властта се обединихме около Мнението.
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта ...
Мнението не беше обществено, а преобладаващо. То и преобладаващо не беше съвсем, но социологическите агенции го определиха като такова. Е, не всички социологически агенции – само някои от тях. Онези, на които Богатството беше платило, а Властта ...
569
3
7
НУРЕК.
Недосягаемы вершины Памира, до чего высоко поднялись – с небом в объятиях живут.
Как же мал человек внизу, один только блеск ледников в глазах его слезится, печаль закралась, и даже орёл не донесёт до высоких пиков ту печаль, не царапнут когти цепкие вечность твёрдой воды.
Да, что там орёл, н ...
Недосягаемы вершины Памира, до чего высоко поднялись – с небом в объятиях живут.
Как же мал человек внизу, один только блеск ледников в глазах его слезится, печаль закралась, и даже орёл не донесёт до высоких пиков ту печаль, не царапнут когти цепкие вечность твёрдой воды.
Да, что там орёл, н ...
1147
"Болно време."
Помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат,стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг,да затрупа всичко. Да се белне полето,да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.
"И времето като хората..." Каза си той и се закашля отно ...
Помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат,стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг,да затрупа всичко. Да се белне полето,да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.
"И времето като хората..." Каза си той и се закашля отно ...
1914
7
12
1.
Възкресение
Черковните камбани, пеещи и възхваляващи „Христос воскресе!”, забиха празнично. Зората едва пристъпваше по небето, а селото затрептя от светлия и чист звън, разтресъл въздуха. Не беше замлъкнал и последният камбанен тътен, и от къщите, през вратите се показаха малките главички на деца ...
Възкресение
Черковните камбани, пеещи и възхваляващи „Христос воскресе!”, забиха празнично. Зората едва пристъпваше по небето, а селото затрептя от светлия и чист звън, разтресъл въздуха. Не беше замлъкнал и последният камбанен тътен, и от къщите, през вратите се показаха малките главички на деца ...
1283
6
10
Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скътано дълбоко в душите на много хора. Някои са родени и израснали там, други са свързани с него благодарение на корените си, а трети са имали щас ...
869
– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...
878
3
6
- Ех, горкия…Една болест да беше… - Въздъхна доктора към сестрата. Със сълзи на очи и тя също изказа съжалението си:
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката ...
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката ...
548
(в памет на Стивън Хокинг –
велик физик-теоритик и космолог
на нашето съвремие)
В днешната си роля, буквално с всяко свое вдишване и издишване, ще противореча на самия сценарий. Но... или на тези от вас, които нарекат по-нататъшния ми разказ нечий “сценарий”... Аз, може би, бих го нарекал “изповед”, ...
велик физик-теоритик и космолог
на нашето съвремие)
В днешната си роля, буквално с всяко свое вдишване и издишване, ще противореча на самия сценарий. Но... или на тези от вас, които нарекат по-нататъшния ми разказ нечий “сценарий”... Аз, може би, бих го нарекал “изповед”, ...
1264
1
4
1.
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът ...
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът ...
2650
10
5
Мечтата на всеки млад човек е да има собствен дом. Да живее отделно от родителите си. Да свие свое гнезденце, където да гради живота си. Като всяка мечта и тази се сбъдваше, но се изискваха много усилия.
Ивайло беше млад, около четиридесет годишен мъж. Живееше в малък град. Беше опитвал да работи на ...
Ивайло беше млад, около четиридесет годишен мъж. Живееше в малък град. Беше опитвал да работи на ...
743
1
1
Будилникът иззвъня. Нана се протегна, целуна по навик съпруга си за добро утро и се измъкна мързеливо от леглото. Коста се излежаваше и наблюдаваше как жена му се облича:
- Нан, миличка ти ставаш все по-дебеличка! - каза уж на шега той и се засмя.
Нана не отговори , просто излезе от спалнята. Беше ч ...
- Нан, миличка ти ставаш все по-дебеличка! - каза уж на шега той и се засмя.
Нана не отговори , просто излезе от спалнята. Беше ч ...
1377
1
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
