6 430 резултата
Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...
627
1
Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...
861
2
Осъзнай се! Трудностите изграждали характера, калявали го, правели човек силен. Е, аз мога да споря с теб, мога да ти докажа, че не е вярно. Поглеждам се в огледалото и сякаш не съм аз, която бях преди. Твоите така обичани трудности ме промениха. Не съжалявам за нищо, но не се и чувствам по-добре.
О ...
О ...
1231
1
1
Всичко започна преди няколко месеца. Имах приятел, с който бяхме неразделни. Две години живеехме заедно и се обичахме, дори вече мислехме за сватба... Докато не срещнах мъжът,който открадна сърцето ми...
С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари и да с ...
С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари и да с ...
1021
2
Неплануваното пътуване, което трябваше да е с влак
Преди няколко дни ми се обади майка ми и ми съобщи, че е време да отивам в Гърция, защото на миналогодишния ми шеф му е писнало да ме чака и си търси работници. Но за първи път от 10 години не ми пукаше дали ще работя това лято или не. Затова реших ...
Преди няколко дни ми се обади майка ми и ми съобщи, че е време да отивам в Гърция, защото на миналогодишния ми шеф му е писнало да ме чака и си търси работници. Но за първи път от 10 години не ми пукаше дали ще работя това лято или не. Затова реших ...
1222
3
Щура работа
Щура работа - да си редактор в интернет сайт за литературно творчество.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Забележка: Цитатите са автентични - от личната ми поща. Затова са с пунктуационни и правописни грешки.
Когато се заемеш с тази дейност, нямаш представа с какво се захв ...
Щура работа - да си редактор в интернет сайт за литературно творчество.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Забележка: Цитатите са автентични - от личната ми поща. Затова са с пунктуационни и правописни грешки.
Когато се заемеш с тази дейност, нямаш представа с какво се захв ...
1836
28
Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
1156
Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
710
Шепот.
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен? ...
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен? ...
1350
Чл. 8, ал. 1 от ЗЗВ (Закон за Злощастните Връзки)
Член 1:
Не успя да направи нещо, но аз си помислих, че съм бременна,
защото не си е сложил презерватив. Скрих се в банята и не из-
лязох до сутринта. ...
Член 1:
Не успя да направи нещо, но аз си помислих, че съм бременна,
защото не си е сложил презерватив. Скрих се в банята и не из-
лязох до сутринта. ...
1165
12
Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...
880
2
Огледалото
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме г ...
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме г ...
772
3
Познатият път, към познатата къща, скрила в себе си познатото чувство. Тялото ми знае къде отива, сърцето ми се прибира в своя дом. Всичко тук е толкова познато, всяка вещ навява спокойствие, носи спомена за теб. Тук е мястото, където разбрах какво е да си истински човек, тук ти ми показа какво е лю ...
1010
1
Здравей, мой нов ден! Искам нещо да ти кажа, имам толкова много да ти разкажа – за любовта, живота и смъртта. Откъде да започна ми кажи, леле всичко толкова много ми тежи. За моето момче, обича ли ме той... и още куп въпроси, които тежат на моята душа, но... слушай ме сега. Бяхме деца и тъкмо преотк ...
849
1
И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...
723
3
Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...
740
1
Животът рядко предлага съкровището, което аз познавам! Не всеки има шанса да срещне такъв човек! Повече от обаятелен, повече от добър и разбиращ... повече от всичко, за което би мечтал! Нужна е една усмивка и един поглед в красивите топли очи, за да разбереш, че имаш мисия на тази земя! Мислите за б ...
1212
2
Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...
848
4
Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам бе ...
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам бе ...
932
6
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
1022
1
1
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
1099
3
В любовта отново!
Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в ко ...
Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в ко ...
792
Търсих те толкова дълго, че вече изгубих надежда. Беше ме страх, но все още вярвах, че ще те намеря. Знаех, че ме чакаш някъде, но не знаех къде. По пътя си срещнах хора различни и често се припознавах, но аз тебе търсих и друг не признавах. И ето, намерих те! Сега двама по пътя вървим и щом обичаме ...
916
1
Бях наранена и объркана от поредния страхливец, който не можеше да обича и тогава ти се появи като светлина в моя мрачен свят. Твоята усмивка ме стопли, когато се нуждаех най-много от топлина. Пленяваше ме с това, че беше добър и разговорлив, с чувството ти за хумор. Непрекъснато се смеех, на твоите ...
1637
4
Само една звезда на нощното небе сега грее. Само една звезда искри и мрака краси. Тази светулка ме подлудява. Поглеждам нагоре, а тя ми се смее. Ти, мъничка, мила моя, защо си тъй сама? Защо няма някой, който да те топли, а само ти раздаваш светлина? Защо всички други звезди са около теб, но ти си т ...
801
Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...
821
1
2
Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...
668
1
Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...
1395
1
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
845
4
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...
1352
3
Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...
990
2
Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...
1000
Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...
1007
3
- За...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
1064
2
Докосни лицето ми, впий устни в мойте, вгледай се в очите ми! Искам за последен път да усетя, че си до мен, за последен път да бъда твоя. Нека тази тиха нощ бъде нашето "Сбогом". Знам, щом пурпурната зора разпилее косите си, ти ще изчезнеш като сянка в слънчев ден. Но сега остани при мен, за последе ...
1188
1
Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...
640
1
Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
757
2
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
1232
Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...
855
2
- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
1390
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
