14 560 резултата
Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...
651
3
4
Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...
1657
1
16
Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...
1829
2
3
Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...
495
Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...
644
1
2
"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
1604
4
Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. ...
554
Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...
565
1
3
КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
573
1
3
Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...
958
1
Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...
1066
— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...
621
1
(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...
1258
3
4
Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...
Всичко си беше същото. Той ...
1226
1
3
1930
7
11
Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...
496
2
Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...
525
2
7
Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...
548
Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...
Сега отново сед ...
1438
1
8
Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...
1135
1
4
Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...
667
2
7
На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...
537
3
Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов... ...
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов... ...
796
1
2
С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...
538
2
6
Дъщерята на кмета на Хавана
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е ...
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е ...
921
7
15
След втория си развод Симеон дълго време беше нещастен. Разбра, че в живота му няма любов. Не пишеше стихове за любов, когато я имаше. Пишеше за всякакви други неща, но не и за любов. Беше написал в трето лице два-три любовни стиха. Той е човек, който обича тази тематика. Мисли за любов повече, кога ...
1074
1
3
Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...
635
2
7
Щом изпи и последната чаша вино, Дерек се приближи до мен, сложи ръката си на врата ми и казваше колко красиви очи имам. Вцепених се. Гледахме се продължително. Той беше толкова близо до мен. Вече не беше само в мислите ми, а тук, на сантиметри от мен. Започна да движи ръцете си към гърдите ми. Бях ...
1628
1
И винаги ще е така
На майка и татко
Доближавам се до татко, хващам го за ръката и го водя. Ръката му е топла и голяма и винаги те хваща здраво, но не прекалено силно. В дясната му ръка потропва бастуна. Отиваме на любимата му лятна къща. Излизаме от хола и аз си мисля: „Дано си дълго, татко, с нас! ...
На майка и татко
Доближавам се до татко, хващам го за ръката и го водя. Ръката му е топла и голяма и винаги те хваща здраво, но не прекалено силно. В дясната му ръка потропва бастуна. Отиваме на любимата му лятна къща. Излизаме от хола и аз си мисля: „Дано си дълго, татко, с нас! ...
855
5
14
Видях аз в съня си градина. Там птици на изгрева светъл песен пееха, на деня нов с надежда пригласяха и в любов ангели на вярата в човека думи светли редяха. И видях, че градината изпълнена е с цветя красиви и на слънцето изгряващо под лъчите топли и в милосърдие блестящи цвете до цвете, кое от кое ...
706
Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. ...
648
1
Навън валеше, беше мрачно, капки дъжд се стичаха по прозореца, чувах урагана как се вихри шумно, но беше красиво. Може би защото бях щастлив, някак в контраст с времето, нямаше какво да ми помрачи настроението. През това време си лежах на леглото и четях една книга, която бях си я купил преди две се ...
453
- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...
911
2
Срещнаха се случайно пред специализираната книжарница на първия етаж на ректората. Беше дошъл да запише сина си в първи курс, да бъде с него, докато плаща първата такса, да му покаже аудиториите, да си спомни студентските години. Беше много горд и се чувстваше едновременно тъжен и весел.
– Здрасти, ...
– Здрасти, ...
605
3
6
Веднага щом Дерек ме пусна, краката ми се разтрепериха. Имах голямо желание да бъда в обятията му. Удоволствието с Итън беше голямо, но всеки път, когато се чукахме си омръзвахме все повече и повече.. Според него сексът ни, се беше превърнал в механизъм. Когато ми каза какво мисли за това, той ме от ...
2352
2
Светлината бе ослепителна, толкова чиста, толкова искряща. Аника усещаше полъха на вятъра, който нежно я галеше по лицето и развяваше гарваново черните ь коси. Чувстваше се толкова спокойна и свободна и усещаше, че е гола, но сякаш изпаднала в транс това не й правеше впечатление. Времето сякаш бе сп ...
783
1
6
Върнах се в училище за петия час, защото четвъртият ни, беше свободен. Толкова беше скучно в този пети час , че и госпожата дори се включи в нашия тинейджърски разговор. След като би звънецът, трябваше да се срещна с Едора и Верина. Едора, разбира се пак беше изчезнала някъде с Алек. Той тайно я хар ...
2152
2
Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...
1375
1
5
Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...
1381
2
В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...
846
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
