14 560 резултата
"Синовете са изпитание за майките си"
- древна поговорка
Живея в прекрасна квартира - 100 квадрата в центъра на София, не плащам наем и сметки. Последно работих преди три години. Със закъснение от четири години завърших дванадесети клас, тъй като в годината, когато трябваше да завърша, вдъхновен от ...
- древна поговорка
Живея в прекрасна квартира - 100 квадрата в центъра на София, не плащам наем и сметки. Последно работих преди три години. Със закъснение от четири години завърших дванадесети клас, тъй като в годината, когато трябваше да завърша, вдъхновен от ...
984
1
Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - ...
568
2
Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...
892
1
2
Това стана в околностите на Търговище. Всичко стана там, дори избелялата ми хавлия - Найк е още на мястото. С нея покрихме останките му. Сега ще ви обясня, доколкото мога. Понякога мисля, че всичко е от скапаният деанксит. Онази бяла опаковка, която ми пробута личния преди година, когато му казах, ч ...
614
4
I
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
681
5
- Няма дявол, по дяволите! Няма! Никога не е имало и не ще има.. Запомни от мен и си го набий в невежата тиква. За 40 години съм разбрал, че няма дявол! Н-Я-М-А! Всъщност има! Майка ти! Майка ти е жив дявол и който го отрича, съм готов да му смачкам мутрата, да я изсуша и да я закача на стената. Огл ...
472
4
Условието да обичаш е да си бил обичан. Някога там или винаги....
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...
701
1
Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на ...
1328
1
10
Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
1177
1
5
Избор
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...
476
6
Бяха минали седем месеца от Рождество. Жегата бе страшна. Земята напукана, като уста на умиращ, беше зинала пори и чакаше дъжд. Чакаше търпеливо, кафява, суха и доскоро гостоприемна, сега като някоя мащеха изплюваше от себе си досадните тревички, коренчета и всякакви стъбълца, покарали по нея, сякаш ...
812
7
Жоро не се прибра след работа, а се запъти към квартирата на Емо. Любимият им отбор имаше мач и двамата се бяха уговорили да го гледат още миналата седмица.
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тег ...
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тег ...
2043
4
- Здрасти.
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...
596
Да живееш в къща от гредоред за 350 000 паунда. Да плащаш наем 1500 за две стаички и холче. Съседи, да са ти, млад мъж, който пуши марихуана и две самотни възрастни дами, които вече нямат какво да си кажат през оградата, и тогава да си помислиш, че те никога не са си приказвали през нея, но понеже з ...
880
5
Когато добро и зло се слеят
Преди двайсет години ми се случи нещо удивително! Беше свежа лятна вечер, а аз се прибирах от работа. Тъкмо бях наближил блока, в който живеех по това време, когато вниманието ми бе привлечено от суматохата на детската площадка отсреща.
- Помощ! Помощ! – крещеше една жена ...
Преди двайсет години ми се случи нещо удивително! Беше свежа лятна вечер, а аз се прибирах от работа. Тъкмо бях наближил блока, в който живеех по това време, когато вниманието ми бе привлечено от суматохата на детската площадка отсреща.
- Помощ! Помощ! – крещеше една жена ...
397
2
Глава 1
Джон Стефанович бе назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. През повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на ...
Джон Стефанович бе назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. През повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на ...
1369
Вече седем часа вървеше из града. Изяде само един сандвич и изпи малко шише с минерална вода някъде към 14 часа. Тръгна от вкъщи импулсивно и сега се питаше какво всъщност търси. Не познаваше никого тук и никога не бе идвал в Шумен. По улиците го водеше желанието да опознае родния си град, макар че ...
1404
3
Камен взе футболната топка и спомените светкавично нахлуха в главата му. Върна се обратно в деня, в който стана на четири. Тогава получи първата си топка - подарък от баща си.
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да пор ...
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да пор ...
1832
4
ЛИПСА
Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.
“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.
Не с ...
Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.
“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.
Не с ...
436
В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...
878
2
ОНЯ, С ДВЕТЕ КУЧЕТА
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, рече ...
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, рече ...
757
4
УБИЕЦ НА ВРЕМЕ
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...
492
На пръв поглед нормален човек. Две ръце, два крака, две очи и две уши. Но само на пръв поглед. Беше като намагнетизиран. Не като пренавита пружина, а намагнетизиран. Беше лесно да се пристрастиш към него. Той не полагаше усилия за това. Той просто беше това и още хиляди неща също. Кое ще видиш в мом ...
577
2
НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...
371
Изгодно! Сокоизстисквачка, ботуши, гадже.
Искаше тази работа. И то много. Беше една от най-популярните с огромното си рекламно време по националните телевизии. Стоеше пред представителството им заедно със още около стотина младежи. Всички изглеждаха страхотно и шумно разговаряха, някои бяха дошли на ...
Искаше тази работа. И то много. Беше една от най-популярните с огромното си рекламно време по националните телевизии. Стоеше пред представителството им заедно със още около стотина младежи. Всички изглеждаха страхотно и шумно разговаряха, някои бяха дошли на ...
493
Беше късна пролет. Навън ръмеше ситен дъжд, а слънцето мързеливо напичаше. Андрей излезе от лъскавата бизнес-сграда. Погледна към втория етаж, където беше офисът на фирмата, в който бе на интервю за работа, поклати сърдито глава и си рече на ум "Ще ви се обадим, ама друг път!". Бедният студент по пр ...
663
3
Разказвам сега за преживяното
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гл ...
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гл ...
560
В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...
570
Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...
839
18
Една гореща лятна привечер излязох с Жоро Манерката да се поразходим и да погледаме новите „деветнайстки”. Те, както се знае, излизат всяка година и освен това са като че ли все по-хубави от предните. Манерката беше вземал кучето си Константин Философ – вълча порода, което според него имало нрав на ...
512
3
/по действителен случай/
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше ци ...
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше ци ...
817
3
Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, до ...
613
1
Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...
510
1
От шест часа пътуваха из Ди Кар. Минаха през три военни поста, като на последния ги забавиха около час. Докато Венелин се разправяше с войниците, няколко хлапета се покатериха върху джипа. Измъчените мръсни детски лица се взираха в жената на предната седалка. Очакваше да искат пари или нещо друго, н ...
833
1
Адриана не можеше да заспи. Стоеше по халат и се взираше в гледката, която се виждаше през прозореца. Под очите си имаше дълбоки, тъмни сенки. Изглеждаше отчаяна, но и тя самата не беше съвсем сигурна защо. Взимаше много силни приспивателни, но от честата употреба, спряха да ù действат.
Минаваше 1 ч ...
Минаваше 1 ч ...
894
2
Вальо нямаше търпение да я види и отиде на автогарата 15 минути по-рано. Беше ù взел прекрасен букет хризантеми. Видя я още в автобуса, залепена за прозореца и търсеща го с поглед, и ù помаха с дясната си ръка, докато с лявата прикриваше цветята зад гърба си.
Роси и Вальо имаха щастлива връзка от дв ...
Роси и Вальо имаха щастлива връзка от дв ...
2064
8
Стори ù се, че видя нещо с периферното, обърна се нещото беше изчезнало. Продължи да пуши и упорито се взираше в дървото отсреща.
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и ...
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и ...
511
СЪРНИЧКАТА
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му ...
Облаците бавно се разстилаха, постепенно изтъняваха и неусетно се стопиха в синината на огромния небесен вир, слънцето изплува от дълбочината му и посипа светлината на душата си върху всичко, което виждаше под себе си. И всичко, което усети светлината на душата му, потръпна радостно и му ...
1582
2
10
ТЕЗИ ДВАМАТА
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...
Признавам си, очарователен беше със злокобната си усмивка, която разкриваше редове зъби, така подредени, сякаш някой беше бързал просто да ги хвърли в устата му като шепа шарен боб, независимо къде ще се закрепят. Защо бе очарователен ли? Не знам. Вонеше ужасно, в устата му гореше вечен ...
565
2
Непораснало дете
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...
"Светът пречупва всеки... и убива онези, които не искат да бъдат пречупени"
- Ърнехст Хемингуей
Той глътна две от неговите "бонбончета" Ксанакс и се отпусна на удобното кресло. Докторът срещу него щракаше нервно с химикала, докато четеше нещо в бележника си.
- Знаеш, че тези хапчета ...
833
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
