14 408 резултата
КОГАТО МИНАЛОТО НИ НАСТИГНЕ
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя п ...
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя п ...
544
6
На Х.
Никога не съм губила близък за мен човек. Смъртта не ми е отнемала никого. Не знам какво е чувството. След смъртта на родителите на приятеля ми обаче добих представа за липсата на любим човек. Добих ярка представа за болката.
Ако не брояхме мен, приятелят ми остана напълно сам на този свят. Пр ...
Никога не съм губила близък за мен човек. Смъртта не ми е отнемала никого. Не знам какво е чувството. След смъртта на родителите на приятеля ми обаче добих представа за липсата на любим човек. Добих ярка представа за болката.
Ако не брояхме мен, приятелят ми остана напълно сам на този свят. Пр ...
499
1
Някъде в Дивия запад през 1880 година имало едно новопостроено градче, обхванато от Златната треска. Хиляди се стичали натам, за да изкарат някоя друга пара. И макар че животът на златотърсач и каубой хич не бил лек, хората все пак намирали време да разпускат.
Именно в такъв момент се развивала наша ...
Именно в такъв момент се развивала наша ...
563
Песента на пеперудата
Посвещавам на моя любим!
Сънувах сладки сънища, беше ми топличко и уютно, бях обгърната от мека пелена и просто се наслаждавах от век или може би два. Но в просъница усетих как един слънчев лъч се промуши между нишките на пашкула и ме погъделичка по телцето. После палаво зашари ...
Посвещавам на моя любим!
Сънувах сладки сънища, беше ми топличко и уютно, бях обгърната от мека пелена и просто се наслаждавах от век или може би два. Но в просъница усетих как един слънчев лъч се промуши между нишките на пашкула и ме погъделичка по телцето. После палаво зашари ...
836
1
Здравей!
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти р ...
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти р ...
1659
1
9
Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...
717
6
КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...
540
5
Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям пог ...
734
9
МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...
1321
6
Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра в ...
692
4
Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...
3880
8
86
СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...
3388
5
Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...
602
1
- Хич не изглеждаш добре.
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...
938
7
- Ей, лови окото, още лови окото. Каква жена, а?
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...
729
5
Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...
747
5
През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...
760
3
Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...
811
А ДАЛИ Е ТАКА
Баба Любка седеше на пейката пред блока и наблюдаваше минувачите. Някои я поздравяваха сериозни, а други я подминаваха улисани в грижите си. Мъже и жени, млади и стари – всички си приличаха – погледите им бяха отнесени в бъдещето, в миналото, в службата, в тайната квартира… ”Ех - мисле ...
Баба Любка седеше на пейката пред блока и наблюдаваше минувачите. Някои я поздравяваха сериозни, а други я подминаваха улисани в грижите си. Мъже и жени, млади и стари – всички си приличаха – погледите им бяха отнесени в бъдещето, в миналото, в службата, в тайната квартира… ”Ех - мисле ...
667
6
Беше топъл октомврийски следобед, но улиците пустееха, защото беше работен ден. Само в парковете и градинките имаше повече хора, предимно пенсионери, които се наслаждаваха на хубавото време и се молеха то да продължи поне още някоя и друга седмица.
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...
Редник Райков се прибираше пеша от една среща с при ...
486
1
Всички имена и исторически събития са действителни и приликата с тях е умишлено търсена! Всички твърдения, засегнати в текста са единствено израз на личностната позиция на автора!
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...
Мъжът спря пред вратата на кабинета. На табелката пишеше - Доктор Майкъл Нютон – хипнотерапевт и специалист по модификац ...
1021
1
7
Никога не съм вярвала в себе си. Всичко, което правех, ми се струваше грешно. Но когато започнах да пиша, намерих мястото си. Харесвах това, което пиша, но го пазех само за себе си, докато един слънчев ден (май не беше слънчев) една моя учителка ме накара да участвам в литературен конкурс. Тъй като ...
810
ПИСМОТО
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...
(...на всички събудени...)
В просъница го усети, че става, измъква се тихо от завивките, подпъхна ù одеялото откъм гърба, на пръсти прекоси стаята и внимателно притвори вратата. Обърна се на другата страна и с доволна усмивка на уста продължи дрямката си.
Разсъни се след около час, събудена ...
560
10
СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...
594
1
Слушай, малка глезано, пиша ти това писмо не защото съм очарована от твоята тъпа история и не защото си падам по измисленото ти щастие и „победата” на доброто над злото. Това са пълни финтифлюшки! Писани са за наивници,които си нямат елементарна представа от ехидството на живота.Не, не, драга, мене ...
1113
5
Ех… Има си хас!!! Стъпките назад – към дома - са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...
680
2
Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...
463
- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...
720
Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...
537
Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...
959
3
Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...
806
10
Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...
795
9
Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...
690
Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...
1643
2
10
Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...
7489
1
5
Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...
965
ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...
567
11
Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...
1059
4
Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...
652
Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...
1102
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
