14 752 резултата
Този ден от сутринта не почна както трябва. Главоболието не спираше, но вечерта си я биваше. Тези готини шотове, после текили и всичко това с уникално хубавата крафт бира, която бармана Пламен сам правеше. Ох сега да имаше една чаша от този еликсир. Ужасното главоболие не спираше, дори сутрешния душ ...
  405 
Порко Чепа изтри изпотеното си чело с мускулестата си ръка и с удоволствие забеляза как слънцето си играеше по разноцветните му маникюри, които бяха в тон с още по-шарената му рокля, която собственоръчно си бе ушил. За целта отидоха две пердета, няколко копринени шала и булчинската рокля на майка му ...
  724  33 
Когато охранникът влезе, Джони усети – край. Това, разбира се, знаеха и останалите в спалното, затова всеки си намери занимание – едни отвориха разрешените излишни сандъчета, други разгърнаха учебниците, макар че не бяха в занималнята, трети просто загледаха индиферентно в някаква, видима само от тя ...
  317 
Остави се да я води сърцето. То биеше влюбено, носталгично и виновно. Преди 15 години на една пейка в този парк Той я целуна за първи път. Тогава се беше сгушила в треперещата му прегръдка. Не, не беше студено, просто душите им бяха правели любов много преди телата да се срещнат… После забързаха към ...
  483 
или Детски спомени за едни празнични манифестации
Закъснелия пролетен дъждец ръмеше навън. Мама тревожно гледаше през прозореца. Как утре е празник, а вали, ами прическата, ами новите рокля и обувки.
- Хайде лягайте да спите - смееше се мама и ни пощипваше по бузките - Че утре празник е, Първи май.
...
  480  12 
Настаних се под чадъра, разгърнах стар вестник и зачаках.
- Брей, да не хвръкне някоя буква да удари в челото това прекрасно момче - смееше се над мен Таня - И днес разголената синоптичка по телевизията обеща да е горещо и жега.
Усмихнах се някак виновно, и открито и нагло гледах как се съблича, опр ...
  414 
На секретна среща Централите на Великите етноси се договориха за развоя на Великата катаклична битка, която се водеше вече повече от тридесет години между тях!
Естествено,решенията които вземаха бяха с глобален мащаб!Ето защо, световната общественост нямаше представа:къде,кога и защо Великите етноси ...
  416  13 
Глава 35
Лагерът организиран от Гере Свенсон и хората му беше на 35 километра от Онгалград. Той бе застанал прав срещу големия огън запален от верните му пехотинци, те бяха закачили два огромни глигана на две чевермета. Към него се приближи Дренек Дерин, следван от верния си слуга Алек. Пехотинците, ...
  516 
Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно уд ...
  395 
Изглежда сме подранили на автобусния терминал. Чудно нямаше и чак толкова много чакащи, то всъщност навалицата е в събота и неделя. Обикновенно автобусите на фирмата тръгваха късно след обяд, нощен преход до границата и рано-рано по първи петли са в България.
С Иван седяхме на пейката зад багажа, ча ...
  374 
Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...
  597 
Все пак излезнахме в другия край на плажа. Зеленина отвсякъде, огромни евкалипти хвърляха сянка току до чадърите, ограда от камъш и храсти отделяха плажа от горичката.
Настанихме се под чадъра. Митка начаса избяга към водата. Деца, отново намериха общ език, гмуркаха се, крещяха по детски, радваха се ...
  405 
Чаршията, уличка с магазинчета и кафенета от двете страни, мирис на димящи скари, зеленина и прохлада.
- Хайде да пийнем фрапе - предложих - Митко , ти какъв сладолед си избираш
Тина снимаше наляво-надясно, беше й интересно. Магазинчета отрупани със сувенири, вежливо усмихнати продавачи, саксии с ра ...
  469 
Не знаят още… Ама ще ги научи… И ще разберат – кой е Марин…
Тъп народ, тъп. Толкова години, а не научиха кой е Марин. Че и сега не знаят и не щат да знаят. Що години, откак се пенсионира – обаче… Тъпи!
Още в училище го подминаваха. Отиде да играе с тях футбол – не го щат. Или го слагат да стои като ...
  576 
Аз обичам да съм несретник.
Обичам не всичко да ми е наред, защото когато всичко ми е наред започвам да се чувствам като ненужен боклук, и ми се затъпява съществуването.
Обичам да живея в нормална къща с малки пукнатини по стените, появили се от нормално слягане, както казват старите майстори.
Свикн ...
  567 
Олекна ми, значи заради гостите тя не е успяла да идва на морето, а аз си мислех щуротии, че е поредната лъжовна жена. Усмихнах се неопределено. Но така е, всички жени в Гърция са свободни, както мъжете де, но с тази разлика, че жените го правят по-тайно за да не им излезе приказка пред познати. А н ...
  565 
В неделята предложих да се разходим по брега, казах че съм идвал тук да карам велосипед по пясъка
- Наляво е пясък и се излиза към Рафина, надясно след пясъка има каманаци и нещо като горички от бор и храсталаци, по-диво е, все едно си на Малдивите или Занзибар.
- Ами да вървим в Занзибар тогава - з ...
  478 
На светофарите в квартала я попитах
- Деси на къде да карам, към нас или към вас
- Пешо, ти сваляш ли ме, към нас разбира се,... хайде няма нужда.
Оставих я пред квартирата им, пожелах й приятен ден и към къщи. Такаа,слагам бързата баница, малко душ, домати, узо, и следобедна дрямка, а утре на морет ...
  1041 
Учителската работа е сериозна дейност, което не означава, че е погребална. Макар някои да се опитват да я превръщат в траурна церемония…
Аз винаги съм смятал, че не може да се учи непрекъснато – трябва и разтоварване. Да, пилот на изстребител, шофьор на такси, полицай на пътя – трябва да са постоянн ...
  494  25 
Един от най -любимите часове на седмицата-петък след 18 часа . Работната седмица е минала, очакват те събота и неделя, дни на безцелно мотане из къщи, или из Атина, или пържене на лятното слънце покрай морето...
А най-лошо е, когато в тези чаове на петъчния ден звънне мобилният ти.
Зръън, зръън, нар ...
  823 
Когато растежът на слънчогледа приключи, той спира да следи с поглед Слънцето и остава завинаги обърнат на изток, постепенно свеждайки глава под тежестта на плода, който то е поставило в утробата му.
И повече никога не поглежда към небето...
------------------------------------------
"Тук, в сърцето ...
  950 
След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.
С годините Микеле б ...
  963  10 
Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...
  556 
Тази сутрин вулканът край града избухна със страшен взрив. Земята се посипа с пепел и слънцето изчезна зад плътни облаци. Реката бързо потъмнява и лава изпече земята.
Писъците дойдоха почти едновременно. Без да се бавят, хората нарамиха каквато покъщнина и ценности можаха да вземат със себе си и нап ...
  393 
Главата я късаше от болка. Усещаше пулса в слепоочията си като неспирен цикъл от тътени, и ни в клин, ни в ръкав, си припомни как на сватбата на братовчедка й пишлемето на тъпанаря думкаше в екстаз с всичка сила тъпана в почивката на оркестъра. Така яко се беше нашила с шотове снощи, че можеше да за ...
  447 
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чу ...
  663  13 
"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес бе ...
  658  15 
Бай Иван се замисли. Трупна бая години, поумори се от живота, доста набори изпрати със смесени чувства – хем му беше мъчно за тях, хем се радваше, че не те го изпращат..
И усети – иде краят на земния живот.
Не беше се замислял досега, обаче…
Всяко нещо си има край, само саламът има два края – помнеш ...
  543 
Най - накрая се реших. Тракнах капака на лаптопа,и...заминавам на море. Стига само съм гледал оферти и съблазнителни предложения по Интернета.
По-отворените колеги ме съветват '' Внимавай,морето не е до колене ''.
А други подмятат '' Е, там мацки,мацки, като рибата, бъркаш във водата и хванеш някоя ...
  424  10 
Лятото на 1854 година беше горещо – не толкова заради високите летни температури, колкото заради разгарящата се все по-ожесточено Кримска война.
В кръчмата на търговеца Васил Кожухарина в Русчук бе усойно и прохладно. Неколцина турски офицери се бяха разположили край масата в дъното на опушения сало ...
  1496  17 
Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
  448 
Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
  375 
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
  338 
Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
  627 
Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...
  344 
Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...
  360 
Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...
  439 
В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...
  486  14 
Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
  504 
Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...
  441 
Предложения
: ??:??