14 393 резултата
Came the last night of sadness
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...
1204
6
Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано ...
823
И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...
600
1
Чико Чиков в София
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също и ...
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също и ...
733
2
Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...
879
1
(Продължение)
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...
1351
5
Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
1996
2
18
Студът пронизваше тялото ми и аз усещах някаква особена тръпка. Не знаех дали е от студения есенен вятър или от някакво особено чувство на страх и тревога. След последното посещение при психолога се замислих за онова, което ми каза: „Нищо необичайно при тебе! Просто тревожност. Не мисли, че отиваш к ...
748
Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да върви към зле...
Та така и аз. Реших да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя... Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа н ...
Та така и аз. Реших да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя... Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа н ...
652
-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа? ...
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа? ...
569
3
(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
1559
2
Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...
441
Надявам се да си спомняте за тази история...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...
536
3
„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
1153
1
Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
2128
1
Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
693
6
Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
1647
2
31
Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
519
1
На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
Двете жени б ...
995
7
Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
3803
1
Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
961
3
Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
896
2
Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
1495
2
"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
1118
8
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
1263
4
Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
987
5
И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...
1024
3
„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
1132
1
Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...
718
8
This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
999
2
Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
3607
33
Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
580
Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
891
Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
1408
24
Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...
1092
2
Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...
910
Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
1226
3
Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...
620
Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
895
„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
571
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
