14 425 резултата
Тялото ù се очертаваше на фона на лунната светлина, струяща от прозореца срещу него. Приличаше на пантера, от най-красивите. Извивките на фигурата ù му напомняха на извънземна богиня. Интересно къде я намери и къде се запозна. Такава жена като нея с обикновен мъж като него, просто абсурд! Прехвърли ...
690
Беше облачна, безлунна нощ. Часовият дремеше на поста си, подпрял се на един дирек. По това време на нощта едва ли някой щеше да мине на проверка. Съвсем се беше унесъл, когато усети, че подгъва колене. Сепна се, стреснато примигна с очи. Нещо се беше променило в нощта, и не беше както го остави, пр ...
835
2
Хеликоптерът кръжеше около множеството струпани хора на върха, като гладна пчела около току-що разтворила венче листчетата си роза.
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Са ...
- Можеш ли да се приближиш още малко? - запита операторът, обръщайки се към пилота на хеликоптера.
- Ще опитам, но може да вдигнем много сняг.
- Добре, добре, недей. Са ...
701
1
Тежи на ръката ми.
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...
637
3
НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...
1193
4
- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
2380
27
В годините назад аз бях невръстно момче, когато не знаех още две и две, за тогава ще разкажа и ще ви покажа картини на моите забавни и наивни летни дни!
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...
Имам си селце в гората и често аз въргалях се безгрижно в тревата с приятели добри.
Всички много, ама много, много ме обичаха и като ме видят, към ...
656
Поглед върху реалността
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...
Чу се ужасяващ писък, изпълнен с отчаяние, болка и страх... невъобразим страх...
- Моля те, недей, моля те... – в тъмната малка стаичка едва успя да проплаче женски гласец и се сподави в ридания – Не пред Калина... тя... – не спираше да плаче жената. Беше се свила в ъгъла и б ...
649
НЯМА ФЕРАРИ ЗА ГАРИ
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...
Салончето е малко. Стените му са покрити с множество фотографии, постери и изрезки от списания на червени Ферарита, а по рафтовете на поолющените секционни шкафове – множество малки автомобилчета – отново само червени и само Ферарита. Различни модели. Като че ли тук е склад или п ...
977
1
да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...
2235
6
Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...
597
1
Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...
703
2
Краят
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...
550
Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...
814
2
Джо Камбузо с мъка разлепи гуреливи клепачи, дарявайки света с мътен и разфокусиран поглед. Първото нещо, което установи бе, че водното му легло се е спукало. Второто – че никога не е имал водно легло, а просто през нощта пак е валяло в уютната му канавка. Огледа свойски леговището си, проклинайки н ...
697
Представи си, че душата ти е прозорец. Когато се родиш, прозорецът е толкова чист, колкото Mr. Proper не си е представял. С годините прозорецът започва да се цапа – първият път, когато си обидил майка си, после - когато си я излъгал, първият път, когато си издал приятел, за да отървеш вината. Дребни ...
1226
4
Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото вс ...
592
Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...
596
Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...
1406
7
ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...
887
2
Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...
693
1
Бързият от София е като часовник – винаги пристига с десет минути закъснение. Чудя се, защо не променят разписанието, та хората да знаят кога да го чакат. Да, ама той пак ще закъснява и така – докато извъртят часовника, казва Арам, комшията. Арам ми е комшия по сергия – вляво от мен, скрит зад окаче ...
938
5
Кучката се появи в средата на лятото. Измършавяла, сякаш е била път от пустинята до балканския град, тя едва се държеше на слабите си крака. Застана пред мекичарницата като затворник, който очаква смъртна присъда или помилване. Не приближаваше купувачите, не се умилкваше в краката им. Стоеше горда д ...
1145
18
6. Чико Чиков Директор
Другарят Чиков беше много зает. Пред кабинета му чакаха много хора. Кой с дамаджана, кой с половин агне в дипломатическото куфарче, а един селски даскал беше помъкнал цяло теле сукалче - живо. Та пред кабинета на др.Чиков, освен представители на човешките видове, имаше и отдел ...
Другарят Чиков беше много зает. Пред кабинета му чакаха много хора. Кой с дамаджана, кой с половин агне в дипломатическото куфарче, а един селски даскал беше помъкнал цяло теле сукалче - живо. Та пред кабинета на др.Чиков, освен представители на човешките видове, имаше и отдел ...
882
1
Сиборгският некропол
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
I
Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изч ...
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
I
Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изч ...
688
2
КОЛЕДНИ ЧУДЕСА
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, сл ...
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, сл ...
2965
6
``Тази нощ ще бъде по-нежна от звук на виола, по-тежка от болка в гърдите. По-истинска от всяка друга мечта. И все пак тъжна сълза на светло момиче, ръка, рееща се из тишината. Точно в тази нощ, чернобяла, чиста и долна, лекомислена и мъдра, аз ще полетя. Крилете ми няма да замръзнат, аз ще летя. Ще ...
574
През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...
460
Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
870
Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...
1264
5
Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
827
1
Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...
941
5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
754
2
Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
728
4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
621
1
Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
800
Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
720
4
3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
659
2
Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
1453
4
Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...
619
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
