14 408 резултата
– Какво означава “не съвсем”, по дяволите? Мислиш ме за идиот ли? – извика Мартин.
Тя не отговори, само сбърчи челото си и примижа. Продължаваше да притиска с ръце удареното място.
– Чу ли ме какво те попитах? – каза рязко Мартин.
Жената го изгледа злобно, а след това просъска:
– Принудиха ме да го ...
Тя не отговори, само сбърчи челото си и примижа. Продължаваше да притиска с ръце удареното място.
– Чу ли ме какво те попитах? – каза рязко Мартин.
Жената го изгледа злобно, а след това просъска:
– Принудиха ме да го ...
736
Вечерта се очертаваше дъждовна. Запътихме се към кафенето, което като курник ни събираше надвечер като кокошки, ровили цял ден в бунището на ежедневието, доволни и уморени, че има къде да се приберат. Уютната обстановка не може да не ти се забучи веднага в ноздрите и ти без да му мислиш отиваш да си ...
851
5
И днес тя се прибра в самотната си огромна стая, в която сякаш празнотата беше неизменният жител. Включи телевизора и животът потече по старото си утъпкано корито. Сериали, комедии, шоу... Нали това беше животът?! Да. Но тя не осъзнаваше, че това беше друг живот, чужд живот. А нейният?!... Нейният б ...
880
3
Рандеву със смъртта
Деян Апостолов
„Имате ли огънче”? – така каза тя. Прекрасният ú глас погали ушите ми като райски стон на китара. Все още стоях на бара с гръб към нея и си мислих колко банално започва всичко – все същото всяка вечер. Ала когато се обърнах към нея онемях – тя съвсем не беше баналн ...
Деян Апостолов
„Имате ли огънче”? – така каза тя. Прекрасният ú глас погали ушите ми като райски стон на китара. Все още стоях на бара с гръб към нея и си мислих колко банално започва всичко – все същото всяка вечер. Ала когато се обърнах към нея онемях – тя съвсем не беше баналн ...
833
4
Той харесваше работата си, която се състоеше в това да буди хората според предварителната им заявка. Ден след ден звънеше и помагаше да стават навреме за ангажиментите си. Той бе доволен... той бе будилник...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става ра ...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става ра ...
524
1
Преди четиридесет години с Хари седяхме на една пейка в градинката на” Цар Освободител” и ” Шести септември”. Имаше още година до кандидатстудентските изпити.
- Да станем строителни инженери, във ВИСИ се влиза с математика, в кърпа ни е вързана. С физиката все ще се оправим.
Така в оня ден бъдещата ...
- Да станем строителни инженери, във ВИСИ се влиза с математика, в кърпа ни е вързана. С физиката все ще се оправим.
Така в оня ден бъдещата ...
567
5
Посланията на Далай Лама
Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
Ама как да стане като ние винаги си казваме: Това не се отнася за мен! На мен такова няма да ми се случи, а после леем крокодилски сълзи. Една приятелка ме пита как така след толкова години брак, ...
Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
Ама как да стане като ние винаги си казваме: Това не се отнася за мен! На мен такова няма да ми се случи, а после леем крокодилски сълзи. Една приятелка ме пита как така след толкова години брак, ...
1139
22
Приказка за Дядо Коледа
Дядо Коледа се събуди от летния си сън в красивата малка спокойна къщичка в покрайнините на столицата на Лапландия. Протегна се и тръгна...
Отиде до националните паркове на Лапландия, където хората са оградили с мрежа множество от северни елени, за да не избягат. Мина културн ...
Дядо Коледа се събуди от летния си сън в красивата малка спокойна къщичка в покрайнините на столицата на Лапландия. Протегна се и тръгна...
Отиде до националните паркове на Лапландия, където хората са оградили с мрежа множество от северни елени, за да не избягат. Мина културн ...
790
Опасно близо до небето
Обичах този 30-ти етаж. Ще кажете, че 30 етажа не са много. Да, но е достатъчно, за да обгърнеш с поглед един милионен град. Да го огледаш надлъж и нашир, да го погълнеш с поглед, да се почувстваш творецът, който го е измислил и сега съзерцава макета му под стъклен похлупак... ...
Обичах този 30-ти етаж. Ще кажете, че 30 етажа не са много. Да, но е достатъчно, за да обгърнеш с поглед един милионен град. Да го огледаш надлъж и нашир, да го погълнеш с поглед, да се почувстваш творецът, който го е измислил и сега съзерцава макета му под стъклен похлупак... ...
754
1
Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на г ...
753
- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...
524
Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...
623
Тя бавно влезе в банята и затвори вратата след себе си. Завъртя кранчето и остави хладката вода да отмие тъгата, проблемите и сълзите ù. Беше ù омръзнало да се съобразява с всичко и всеки, да изглежда винаги перфектно и усмихната до уши, при положение, че ù се плаче. Това, че е една от най-известнит ...
771
1
Камен бряг *
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...
1252
10
Новодошлият влиза в кръчмата и оглежда внимателно всички посетители, които са си обичайната пасмина любители на чашката. Явно знае кого точно търси, защото щом съзира Дърт Пън, който вече стабилно е напреднал с материала, веднага се насочва към масата му.
- Казвам се Тър Сач - представя се странникъ ...
- Казвам се Тър Сач - представя се странникъ ...
701
5
Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...
700
2
Пътувам, но без път. Сънувам, но без сън. Затварям очи и виждам нищото… черното нищо. Отварям ги и пак виждам черното нищо, мракът на живота. Не, не съм сляп. Аз съм просто един човек, избрал слепотата… избрал да бъде наркоман. Здравейте, не, не ме гледайте със съжаление, сам го избрах. В момента ме ...
631
Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Бе ...
656
Денят беше от шантав, по-шантав. Събуди се неочаквано рано, свари кафе и реши, че трябва да хване първия влак за морето. В края на май няма нищо по-желано от настъпващия морски сезон. Плажът е съблякъл зимната си дреха, чадърите са разперили пауновата си окраска, масите със застлани цветни покривки ...
775
5
- Хей - събуди ме вече познатото сръчкване в ребрата. - Събуди се!
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...
732
2
Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...
1048
7
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...
1508
5
Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...
1351
2
Mисля си, че колкото повече знаеш за някого, толкоз по-голяма е вероятността да го познаваш, предвидиш, предугадиш, да допуснеш правилно, как се очаква да реагира, кой е печелившият му ход и кой ще го забави прекалено, накъде гледа сега и какво би го вълнувало по-дълго, кое му прави впечатление и би ...
1255
2
Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...
934
1
1
Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...
574
2
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
984
7
Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...
930
6
Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...
605
Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница " Феята". Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото ...
876
4
С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях в десети, той - в девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на "Шишман". Дойде при мен и каза: "Ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското." Не го помнех, аз тези след мен никога не можах ...
653
6
Интернет любов
Историята как намерих сродната си душа...
Датата беше 10-ти февруари. Доста напрегнат ден, предавахме доклади, есета, проекти. Общо взето един от онези дни в даскало, заради които намразваш половината учители, съученици и почти всеки, който видиш.
На връщане, в градския транспорт, вид ...
Историята как намерих сродната си душа...
Датата беше 10-ти февруари. Доста напрегнат ден, предавахме доклади, есета, проекти. Общо взето един от онези дни в даскало, заради които намразваш половината учители, съученици и почти всеки, който видиш.
На връщане, в градския транспорт, вид ...
1314
10
Обичате ли спиращи дъха истории? Разкази, изпълнени с нестихваща динамика, напрежение, красив романс и неочакван край. Иска ли ви се отново да прочетете за някоя от онези славни личности, идващи от много далеч, отвъд хоризонта, от приказната страна на детското въображение. Герои, чиято съдба е прикл ...
720
Ламбо-Сайгон ....когато човек е млад и кръвта му ври, всичко изглежда достижимо. Тогаз и сили се намират за какво ли не. Корабът беше тъкмо разработен и командата от млади хора основно, действаше безотказно
============================================
Погледът му поглъщаше всяко движение, всеки пейз ...
============================================
Погледът му поглъщаше всяко движение, всеки пейз ...
824
2
Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно г ...
799
6
Всичко започна, когато бях на шест.
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах о ...
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах о ...
1154
13
Потъващ кораб?
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя после ...
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя после ...
816
6
- Хей - някой го сръчка в ребрата. - Събуди се!
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо. ...
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо. ...
490
Хвани ритъма
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на б ...
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на б ...
1497
13
Имаше и такива, които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече ...
831
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
