14 437 резултата
ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
934
2
Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
1162
4
Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
2622
7
Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...
1269
1
Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...
...
1020
7
"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...
1571
3
Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...
2731
1
3
V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...
952
1
1
Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...
Да
Прероди
Душата
Ми. ...
2525
14
Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...
937
- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...
978
3
Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или ...
1257
Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...
1393
6
Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...
1300
5
Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...
3733
11
ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...
873
4
На всички, които са останали живи...
Страшно ли е или тъжно?
Две мъртви деца вървят по пътя към училището. След тях още две и още две. Вървят по напукания път, под голите клони на дърветата. Нито една тревичка не украсява сухата пръст, нито едно цвете не нарушава безжизнената пустинна сивота. Само и ...
Страшно ли е или тъжно?
Две мъртви деца вървят по пътя към училището. След тях още две и още две. Вървят по напукания път, под голите клони на дърветата. Нито една тревичка не украсява сухата пръст, нито едно цвете не нарушава безжизнената пустинна сивота. Само и ...
1569
4
Мисли
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...
1501
9
Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...
1144
7
Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...
1040
Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...
1236
5
Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...
1157
Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...
1040
4
Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...
1447
2
Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
1861
5
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
1290
2
Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...
1000
4
И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...
1605
2
Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
1131
1
Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
1543
4
Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
1010
2
Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
2366
4
Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...
1379
3
Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...
1766
5
Там, горе в планината, има един извор, за него се носеха легенди, че имал лечебна сила, лекувал разбити сърца...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...
1033
1
„Категорично не!"- помисли си тя, когато чу от телефона онези думи, които искаше да чуе от месеци. Но защо точно сега? Защо когато всичко беше започнало да се нарежда.
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
1986
5
Снежната Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...
997
1
Пръстите му сръчно се вмъкнаха под тънката й лятна блузка. Точно бяха намерили верния си път и почти бяха стигнали заветната си цел, когато гласът й прокънтя:
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...
911
Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
2333
2
В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...
1225
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
