4 222 резултата
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
  690 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
  884 
- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ...
  1122 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка ...
  1499 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бод ...
  861 
Гора. Гора зелена, вода студена и сенка дебела. Напред била зелена. Подире съхнела. Жълтеела и капела. И чупели се сухи клони, и падали черни и безвидни. А водата се криела по камъните, глъхнела и чезнела, и нямало я вече, а оставали мъка и жажда там, където преди русалки топили ризите си в сладки, ...
  1203 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и ...
  918 
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дор ...
  875 
Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...
  991 
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ...
  868 
Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ...
  1043 
14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ...
  548  12 
Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пре ...
  856 
10.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ...
  525  15 
5.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ...
  573  13 
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – чух я в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ...
  541 
Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...
  1013 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
  855 
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...
  1052 
Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...
  499 
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
  787 
ГЛАВА ОСМА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, ув ...
  864 
Този текст е противоестествен на силите на Светлината.
Нощен Патрул
Този текст е противоестествен на силите на Мрака.
Дневен Патрул
Този текст е категорично забранен за разпространение и е в нарушение на Великия Договор. ...
  2573  14 
Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ...
  1106 
Този път, когато пристъпи сред високите дървета, той не търсеше отговори. Търсеше само покритието на тъмнината.
Седна до едно дърво и се облегна на стъблото. Струваше му се, че се разтваря сред тъмнината, превръща се в миниатюрни частици без плътност и съдържание. Спира да съществува.
В момента само ...
  784 
Мракът бавно се разнасяше пред очите на Зита, но на негово място не се появи нищо. Тя се опита да се огледа, но беше заобиколена от тъмнина, все едно е погребана жива. Миришеше й на изба от някъде, точно както в дълбоките кладенци на храма. Дали не я бяха хвърлили в някой от тях? Не, побърза да разм ...
  747  12 
Лятна любов със Смъртта
Част 1
Карам си колелото по велоалеята. Явява се успоредна от дясната страна на улица която по-принцип не е много оживена. Паралелно с мен с тежкарска скорост се движи някакво наточено BMW - кабрио. Че и с три мацки в него. Две от пред и една на задната седалка. Няма как да н ...
  1878 
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОРИ ВЗИМА КНИГИТЕ...И ОЩЕ НЕЩО
Цялата нощ той почти не спа. Мислеше толкова много за нея, че на сутринта се чувстваше слаб и отмалял и краката му трепереха, все едно го бе хванала треска. На закуска преглътна насила два залъка и излезе. Радваше се, че не срещна никой по пътя към хълм ...
  877 
ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ...
  868 
Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал ...
  695 
Трябваше да стане днес.
Бе мислил за това от доста време. Моментът бе дошъл.
Селото вече притихваше. Не се чуваха крясъците на съседите, нито смеха и пищенето на децата и тропота на тичащите им боси крачета по прашните улички. Само кучета лаеха от време на време, надвиквайки се с кукуригащите петли. ...
  1420 
Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...
  1061 
Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
  956 
- Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...
  774  11 
***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...
  684 
Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...
  1104 
Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...
  866 
Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ...
  998 
част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ...
  602 
Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ...
  1285 
Предложения
: ??:??