4 178 резултата
Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ...
917
2
2
Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...
Свив ...
649
3
3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...
449
3
3
Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...
867
5
5
Господарят ЧуКа Сам беше крайно незадоволен от личният си телохранител, Су Я. За пореден път го бе хванал в семейното ложе, но този път не с жена му, НаСеКи Са МеТа, а с единствената си дъщеря, НаКаКа ИСа СаКа,. Самураят Су Я виновно го гледаше, а воинското му достойнство изглеждаше по-увиснало и от ...
623
3
9
Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...
970
4
19
22. Берт
Дълбока нощ. Отвън с коварни знаци
ме викат бродници и върколаци.
Около тях прокобници и веди
танцуват диво под звездите бледи... ...
Дълбока нощ. Отвън с коварни знаци
ме викат бродници и върколаци.
Около тях прокобници и веди
танцуват диво под звездите бледи... ...
892
5
12
Глава 29
Стоях в коридора на лятното имение на Симеонови, докато бурята се разразяваше навън. Сърцето ме болеше – исках да отида при Дими. Трябваше да отида при него, но не бях събрала смелост да наруша уединението му. Дали трябваше да го оставя? Не знаех. Опитът ми с мъжете не стигаше да обясни как ...
Стоях в коридора на лятното имение на Симеонови, докато бурята се разразяваше навън. Сърцето ме болеше – исках да отида при Дими. Трябваше да отида при него, но не бях събрала смелост да наруша уединението му. Дали трябваше да го оставя? Не знаех. Опитът ми с мъжете не стигаше да обясни как ...
681
1
Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...
890
3
4
21. Формулярът
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...
917
5
14
Глава 28
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тих ...
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тих ...
595
1
Глава 3
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика ...
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика ...
819
3
7
20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
1194
5
11
19. Паметникът и хамалинът
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...
Трети ден вали дъжд. Още е август, но вятърът разнася предчувствие за есен. Стоя до прозореца в моята стая и гледам навън през стъклата, замъглени от дъждовните капки. Улицата сивее под натежалото от облаци небе. Чарли се е сгушил на килима до леглото ми и чака дъждът да с ...
1126
5
5
Глава XIX
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...
Тя бягаше. Те я преследваха- онези двете, светлите, напръскани с черни петънца. Бяха пред нея, бяха зад нея и тъкмо се отвориха пред лицето ѝ, за да я погълнат, когато тя подскочи и изпищя. Оказа се само сън- зловещ и ужасен. Тя беше в болничното си легло. Студента пот, която усети по себе ...
938
5
3
Глава 2
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...
Слязох в подлеза и хвърлих поглед към фонтана – но нямаше никого. Разбира се, приятелите ми закъсняваха. Йоан не беше известен с познаването на часовника, а пък и другите не бяха особено точни. Въздъхнах с раздразнение, но се поколебах да се кача ли обратно горе и да слушам музиката. Все още ...
821
4
7
Глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – кое ...
643
1
2
- Митоо, акъл нямаш, Мито! Хукнала ми по гледачи и баячи да ходи. Какви ще ги търсиш при Коньовски Влайчо? Като е толкоз близо до Господа той, що на него си не помогна, ами го влачиха с години по затворите? Другите тръгнал да оправя. Само сбира хората и им мъти главите. Пък те – будали, че му вярват ...
3338
1
3
18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...
849
5
10
Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
985
5
9
Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...
704
1
5
17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...
1001
5
17
16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...
875
6
13
15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...
942
4
12
На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...
900
1
3
14. Тайфата
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...
Елеонора подцени „Чико от Порто Рико”. Песента стана много популярна, пееха я по концерти, в ресторантите, звучеше по радиото, дори и Леа Иванова я включи в репертоара си. Ние, децата на народни врагове, също я харесвахме, и не само заради мелодията. Защото едно е да разучаваш в час по м ...
823
5
16
Глава 25
Докато чаках Димитър и се опитвах да занимавам съзнанието си с какво ли не, накрая реших, че ще пробвам по неговия начин – легнах на леглото му, затворих очи и решена да медитирам, се опитах да прокудя мислите от главата си. Само че аз нямах никакво понятие каква техника да използвам за мед ...
Докато чаках Димитър и се опитвах да занимавам съзнанието си с какво ли не, накрая реших, че ще пробвам по неговия начин – легнах на леглото му, затворих очи и решена да медитирам, се опитах да прокудя мислите от главата си. Само че аз нямах никакво понятие каква техника да използвам за мед ...
674
1
1
Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...
896
3
4
13. Петдесет и шеста
– Гледай, едната значка на Драгнева я няма – прошепна ми Недка в час по история.
Погледнах към ревера на вечния ѝ бежов костюм. Наистина горната ѝ значка липсваше: тази с главичката на Сталин върху червена петолъчка. И Драгнева изглеждаше по-зле от всякога. Под очите ѝ имаше тъм ...
– Гледай, едната значка на Драгнева я няма – прошепна ми Недка в час по история.
Погледнах към ревера на вечния ѝ бежов костюм. Наистина горната ѝ значка липсваше: тази с главичката на Сталин върху червена петолъчка. И Драгнева изглеждаше по-зле от всякога. Под очите ѝ имаше тъм ...
1015
4
12
Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...
639
6
13
12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...
869
5
12
Глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ...
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ...
665
1
3
Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...
753
2
11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
1033
4
15
Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...
684
1
4
"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
1268
Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
842
2
Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
849
4
5
Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...
839
2
10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
928
3
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
