6 658 резултата
Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...
  479 
Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...
  675  10 
Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получа ...
  852 
Едноактна пиеса
Действащи лица:
ЧИСТАЧ
ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (пенсиониран учител)
Място на действието: ...
  938 
За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е мн ...
  581 
***
Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...
  423 
Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ...
  607 
/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – пр ...
  770  14 
*
Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени.
  422 
Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...
  439 
У наше село всички сме сериозни! Ако не вярвате, питайте Пешо кръчмаря - всяка вечер му правим оборот-оборот и половина, близо два. От обороти е заприличал на центрофуга у чутурата, все едно е въртян в пералня, а лимбата му сочи навсякъде. Това било от центробежните сили, ни каза един научен сътрудн ...
  1044 
Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата.
  434 
Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ...
  456 
Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...
  654 
Имало едно време, така започват всички приказки, но това не е приказка, а самата истина. Та имало едно време... един квадратен мъж. Той бил абсолютно квадратен и праволинеен, с четири прави ъгли. Вие очаквате, че той ще има абсолютно квадратно семейство с праволинейна квадратна жена, квадратни деца ...
  1190 
Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да ...
  1002 
В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.
  471 
- Здравейте, аз съм Антон! Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика! Казаха ми да опитам с групова терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор! Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да каж ...
  1338 
...за първи път се влюбих в нея докато я наблюдавах от дървото си под портокаловата луна…
как прегризва гърлото на страхове...
червеното пламтеше по устните й, изригваше и се пръскаше по изящните й шарки…
тогава разбрах, че там, на най-дебелия полегат клон на голямото дърво, под тази портокалова лун ...
  963 
***
Ние сме заседналият куршум в дулото
на българският преход.
  335 
Влизам в кол- центъра.
Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишет ...
  747 
Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ...
  781 
Удивително е колко много време ми е нужно, за да не свърша нищо!
Похабявайки времето, обаче, според Айнщайн, аз похабявам и пространството, защото двете били едно и също. Демек, ако лежа достатъчно дълго време в стая от 20 квадрата, на края на лежането тя би трябвало да е станала 18 квадрата. Разбир ...
  646 
Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ...
  568  13 
Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...
  530 
Зимата се намръщи – заваля сняг.
Пролетта се замисли – дърветата се разлистиха.
Лятото се усмихна – узряха житата.
Есента въздъхна – пожълтяха листата.
  351 
Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.
  438 
Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви ...
  1839  20 
Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш? Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в ...
  561 
Возя си се в таксито и си приказваме с шофьора. Стана дума за все още топлото време, споменах за последното ми есенно къпане на открито чак през ноември, вързах го с войнишките изпращания...
Войнишки сватби, както им викаха някъде...
А той каза: „Хубаво време беше...”
И наистина – хубаво време беше. ...
  542  13 
Баба Иванка е била сестра на дядо ми Пешо по майчина линия. Дядо Пешо и баба Пека, така ѝ викахме всички, казваше се Петрана, каката на дядо ми. Баба е била лична мома, попадийска щерка, а дядо ми обикновен дърводелец, и техните не са я давали на дядо, но момата му пристанала, и работата станала. Та ...
  2637 
Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ...
  477 
Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се съ ...
  1614 
Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса.
  468 
Розовата пъпка протегна тънкото си стъбълце и се разкърши. Обвита с малки зелени листенца тя се чувстваше щастлива, като в пелени. Смучеше лакомо сокове от почвата под себе си и наедряваше. Един ден, когато усети, че обвивката вече й е тясна, тя лекичко се напъна и…разцъфна. Почувства свежия полъх н ...
  699 
Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ...
  662 
Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...
  683 
Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...
  1125  11 
Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...
  550  11 
2.
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ...
  1450 
Предложения
: ??:??