6 528 резултата
Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...
  537 
Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...
  2474  10 
– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...
  651 
Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...
  755 
ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...
  1099 
Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...
Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"
Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа... огън от любов!"
Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсм ...
  635 
И ти си в мене – ти, родино моя
„Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена ...
  772 
Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...
  662 
Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...
  506 
Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...
  784 
Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...
  517 
Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, ...
  574 
Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...
  602 
Пианото днес мълчи. Остави ми една тишина, дето боли. Разкъсва отвътре и дере с нокти душата ми. Сякаш тялото ми още те усеща, съзнанието ми държи тук образа ти.
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...
  693 
Навън вали. Всичко се променя. Бяло и чисто. Искам да е същото в душата ми. Последен ден, годината си тръгва. Тъгата остава. Искам да се променя. Да мога да се радвам на снежинките. Да усетя празника. Да си кажа, че съм имал хубава година. А беше хубава. Само краят не беше толкова добър. Най-хубавит ...
  508 
Ето.. пак дойде най-хубавото и изпълнено със светлина време в годината, но и в същото време най-тъжното.
При мен идват едни неканени гости. Гости, които всъщност са най-милите за мен, но носят страшна болка в сърцето ми. И без да го искам,
полагам усилия да ги изгоня, но те нахлуват безмилостно, нах ...
  767 
Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро ...
  1363 
Усещах, че днес ще я срещна... музата. Отдавна не ме е наобикаляла.
Пак бързам, пак закъснявам. Вън е варненска виелица. Екипирам се подобаващо. Шапка, шал, ръкавици. Ботушки с грайфер, грайфер и на душата, да няма подхлъзвания и разни травми после.
Вън е приказка. Милиони снежинки танцуват и умират ...
  2155  33 
Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...
  1087 
Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. ...
  593 
Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...
  904 
Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...
  944 
–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
  724 
Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...
  761 
Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...
  5615 
Ти ги крадам мислите
со брзина на светлина.
Влегувам на прсти во твојот сон,
за да те разбудам.
Ти кажувам, дека во сите возови ...
  461 
Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...
  947 
МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...
  1060 
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
  1727  16 
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
  826 
Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...
  556 
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...
  511 
- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...
  714 
- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...
  1226 
Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...
  782 
Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...
  473 
Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...
  450 
ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...
  727 
Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...
  590 
Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...
  581 
Предложения
: ??:??