14 752 резултата
Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...
  445 
- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...
  571 
Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...
  861 
Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В ...
  1290  17 
Предадоха ни я опакована в специален медицински скафандър с упътването, че ще спи поне 12 часа. Лично на мен ми връчиха Сертификата на изделието и още две инструкции за ползване. Натоварихме се в колата четиримата и не след дълго Ани беше вече в кревата, Лу си свали униформата и оттам се разляха пищ ...
  500  16 
Тук ще опиша накратко събитията, довели до пълния крах на моето самосъзнание. Надявам се читателят да не ме помисли напълно за полудяла, а и ако е така, нека той сам се увери като се свърже с мен, за да му дам координатите на ужасяващото местонахождение....
Преди две години със семейството ми замина ...
  586 
ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ
Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музик ...
  657 
Следващите дни бях на лекции – Бос_ът на UABBPS (Universe Advanced Beauty Bionic Surgery ) беше събрал в малката си аула десеттина бъдещи майстори на скалпела и отдалече ни набиваше в главите майсторството си. Бях се приготвил той да ни натика в някаква тъмна медицинска ниша, но общото настроение бе ...
  527 
Нямах време дори да се върна обратно в кабинета, защото видях Завулон да се задава по коридора. Естествено, на пропуска не го бяха спрели. Обзалагах се, че дори не го бяха видели. Облечен както винаги в скучния си сив костюм. Самата меланхолия в човешки образ.
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вът ...
  370 
Глава 1
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...
  763 
разказът е с Първа награда на лит. конкурс "Бианка Габровска" 2020г.
ЛЮБОВТА НА КЛОУНА
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но с ...
  756 
От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, ...
  521 
Нервно ми беше. Два дни утрепах в разглеждане в нета за информация за дупката в която щях да хлътна. На пръв поглед – нищо необичайно – цифри, дати, проекти, снимки на грандиозни строежи, корабостроителници, прекрасни зелени ливади приютили неговите резиденции ... Бях се нагледал и на холивудски фил ...
  615 
Тази нощ е красива като аметист. Август месец долетя на крилете на лятото преди няколко дни. Силният топъл вятър в клоните на заспалите дървета нашепва, че все пак иде есен. Ароматът на нежният чай лайка, мед и ванилия се носи из въздуха като някоя лежерна едра дама, съблазняваща сетивата ми. Навън ...
  538 
Регистрирах се естествено, приложих всичките си активи като квалификация, стаж, дисертация .. след което веднага получих съобщение:
..’Благодаря ви за участието. Вие сте регистриран под номер 81235. Поканваме ви да се явите в следващия вторник на Централния стадион, когато ви е удобно за вас’
И ... ...
  655  20 
Времето беше прекрасно. Пурпурен залез над заоблени хълмове, щедро оцветени с всички есенни цветове. Слънцето сякаш беше решило тази вечер в тяхна чест да топли доста повече, отколкото се полагаше за това време на годината. Затова всички седяха само по тениски на открито, на голямата южна тераса и с ...
  1398  10  23 
Тук всички бяха за лудницата. Бяхме в лудницата, и тя беше в нас. Единствено ключалките на вратите поставяха условната граница межди лекари и луди. Всичко беше закрепено здраво за пода, а мен ме наболяваше адски дясната ръка. И гърлото. Вчера, докато унасях един Наполеон с приспивните си приказки не ...
  567 
Яхтата лениво се поклащаше над кораловите рифове. А-ни се беше излегнала на шезлонга на задната палуба, правеше се, че чете книга, а всъщност скришом наблюдаваше загорялото тяло на един от моряците. Не на един от моряците, а на нейния моряк. Буйно разрошени коси, малка брадичка, плочки, къси шорти и ...
  523 
Почина известният учен и любител на коняка Матей Луков. Още приживе Луков беше уважаван и цитиран, но след като взе генералното научно решение да лиши академичната общност от присъствието си, той фактически се обезсмърти. Препратките към светлата му личност зачестиха, а почитанието към нетленните му ...
  784  12 
Чувах думи в далечината през затворените си очи. Вече не ме беше страх от нищо. Тялото ми лежеше неподвижно и спокойно на мекото кресло в кабинета на Лечителя, където в последните няколко месеца със сълзи, труд и работа успях да преодолея много от фобиите и страховете си. Потъвах все по-дълбоко с вс ...
  840 
„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред ...
  604 
И като млада беше същата, но сякаш ангажиментите я държаха. Децата я обсебваха, сега зацикли.
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал д ...
  1563  14 
(*) За непосветените – Д.О.З.1 означава ‘Дупчести Откачени Записки’ , номер 1, така че привиквайте
.. Бавно отвори очи въпреки странната болежка в краката. Беше в лек унес и всичко му се въртеше вследствие на ... падането ... а, да, първо се обади празния му стомах, започна да си спомня таксито, баб ...
  567 
Danse Macabrе
(от фр. - "Танц на смъртта")
Като тиха мастиленочерна котка по перваза полунощ се промъква незабелязана.
Месинговото сърце на стенния часовник стене. От дълбините му се извива висок звън, отеква между празните стени и лъснатите подове. Механична птица се мъчи да разтвори криле, да изск ...
  876 
От много време съм влюбена в теб и ти го знаеш. Не съм казвала на никой друг и винаги се държа сякаш си ми безразличен, но пред теб не се крия. Обичам те. И ти го знаеш. Колко пъти пренебрегвах своите приятели, задълженията и задачите си, дори семейството, само и само да прекарам няколко часа с теб. ...
  640 
На моята Ейприл
Имало едно време един кокершпаньол . Той се родил със свойте пет братя и сестри. Понеже бил много палав и немирен, старата жена , която го притежавала, го дала на " консигнация" в един магазин. Кученцето било женско и много красиво. Имало огромни черни очи. За беда само то се родило ...
  349 
Убитият елен
В смъртта намираше утеха. В смъртта намираше той плам. Но веднъж успял да изпревари заложения му капан.
Ловецът го стисна с лапи. Смъртта го лъхна в миг. Поиска да избяга. Получи нервен тик. Каквото и да каже, гласът не е човешки.
Някога всички елени бяха пускани да пасат свободно от го ...
  523 
Сънувам ли? Не зная, но съм там. А била ли съм там някога? Не зная, но съм тук. Усещам богатия аромат на подправки във въздуха. Кориандър, резене, черен пипер, кардамон... На носа му тежи, но веднага щом осъзнавам мириса, на душата ми й става леко. Оглеждам се, а стените са оранжеви, в цвета на дъха ...
  825 
Тиха зимна нощ. Снегът се сипеше нежно като в приказка. Тази вечер беше Бъдни вечер. Семействата се събираха на трапезата с нечетен брой ястия, както традицията повелява. Разговаряха помежду си и на лицето им се изписваше спокойствие и блаженство. С нетърпение чакаха Коледния ден, когато детски смях ...
  349 
Не знам какви латентни способности ползваше малката, но де що имаше хора ни спираха и се опитваха да ни вземат детето, като че ли сме тръгнали да я крадем. В колата обаче се кротна, явно се примири с положението. Сергей мълчеше и шофираше, а аз мълчах и разсъждавах. На практика, протоколът при намир ...
  380 
По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала пр ...
  909 
В главата ми винаги е съществувал един утопичен момент, сякаш спомен, но плод на въображението ми. Една сцена, която предизвиква в мен блаженство и прилив на топлина по цялото ми тяло. Може би това се е случвало в минал живот, който се е запечатал в съзнанието ми още от момента, в който съм била зач ...
  1438 
Не мога да разбера защо всички ме наричат „тъпа кифла“? Какъв им е проблемът? Защото съм успяла ли, какво? Така ми е писнало от някакви интелектуалки, които да ми казват, че за нищо не ставам и единственото, което правя е да използвам мъжете. Пълни глупости! Аз просто си взимам това, което ми се пол ...
  494 
„Най-много обичах да гледам небето. Всичките онези звезди, които сякаш светеха за мен и ми нашепваха, че съм родена за велики дела. Обичах и дългите ни разговори край огъня. Ние не бяхме просто племе. Бяхме едно семейство.
Вероятно нямаше да забравя и деня, в който за първи път тръгнах на училище. В ...
  1033 
Нероден живот
Споменът ме върна към една отдавнашна история, която съм запомнила с най-големи подробности.
Имах изпит в университета и се шляех безцелно по улиците на Велико Търново. Бях отседнала в хотел „Стадион“. Не ми се прибираше. Времето беше прекрасно – пролетно, явявах се на предварителна се ...
  414 
Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.
Както всяка пролет и тази разцъфна.
Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.
Пътят ми д ...
  427 
Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да ...
  439 
Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около ...
  1024 
Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет ка ...
  2065  10 
Тя се видя в красива бяла рокля. За първи път от толкова години. За първи път от вечността. Вървеше през необятни поля, а около нея цветя, дървета и птички. Чуваше в далечината как се реят водите на малко руйно поточе със студена, пролетна, планинска вода. Всичко беше изпъстрено в цветове. Сякаш нар ...
  817 
Предложения
: ??:??