14 379 резултата
Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...
  597 
Бяс
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...
  770 
Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...
  1011 
- Хайде де, кажи ми!
- Няма!
- Кажи ми, де! - продължаваше да настоява Ко Та Рак.
- Няма пък! - инатеше се Вълк в Сянка.
- Хайде деее, какво ти каза? - любопитстваше Ко. ...
  584 
Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мо ...
  768 
Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм г ...
  779 
Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ...
  1344 
Таня Савичева – седемгодишна.
Таня –
твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка
като тебе – ...
  3361  50 
За най-невинния воайор
В Мая се влюбих на 12. Или може би на 13. Веднага след Жана.
С Жана любовта бе несподелена. Имаше трапчинки, когато се усмихваше до уши, и беше много добра на народна топка. Нито веднъж не успях да я уцеля, защото много пъргаво подскачаше на кльощавите си крака. Цици още не и ...
  1733 
ПЪЛНО СЪРДЕЧНО ЗАТЪМНЕНИЕ
(или Легенда за Селена и Ендимион)
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам, ...
  812 
Барманът вдигна поглед, когато чу отварянето на вратата - в заведението с бодра крачка влязоха мъж, малко странно изглеждаща жена, котка и вълк. Той изгледа преценяващо новодошлите, докато се насочваха към бара му.
- Добра вечер - поздрави Сянка. - Дайте ми, моля, една голяма водка и чаша доматен со ...
  627 
– Какво означава “не съвсем”, по дяволите? Мислиш ме за идиот ли? – извика Мартин.
Тя не отговори, само сбърчи челото си и примижа. Продължаваше да притиска с ръце удареното място.
– Чу ли ме какво те попитах? – каза рязко Мартин.
Жената го изгледа злобно, а след това просъска:
– Принудиха ме да го ...
  722 
Вечерта се очертаваше дъждовна. Запътихме се към кафенето, което като курник ни събираше надвечер като кокошки, ровили цял ден в бунището на ежедневието, доволни и уморени, че има къде да се приберат. Уютната обстановка не може да не ти се забучи веднага в ноздрите и ти без да му мислиш отиваш да си ...
  847 
И днес тя се прибра в самотната си огромна стая, в която сякаш празнотата беше неизменният жител. Включи телевизора и животът потече по старото си утъпкано корито. Сериали, комедии, шоу... Нали това беше животът?! Да. Но тя не осъзнаваше, че това беше друг живот, чужд живот. А нейният?!... Нейният б ...
  875 
Рандеву със смъртта
Деян Апостолов
„Имате ли огънче”? – така каза тя. Прекрасният ú глас погали ушите ми като райски стон на китара. Все още стоях на бара с гръб към нея и си мислих колко банално започва всичко – все същото всяка вечер. Ала когато се обърнах към нея онемях – тя съвсем не беше баналн ...
  833 
Той харесваше работата си, която се състоеше в това да буди хората според предварителната им заявка. Ден след ден звънеше и помагаше да стават навреме за ангажиментите си. Той бе доволен... той бе будилник...
Една вечер Човекът по погрешка го нави да звъни, макар че сутринта нямаше нужда да става ра ...
  523 
Преди четиридесет години с Хари седяхме на една пейка в градинката на” Цар Освободител” и ” Шести септември”. Имаше още година до кандидатстудентските изпити.
- Да станем строителни инженери, във ВИСИ се влиза с математика, в кърпа ни е вързана. С физиката все ще се оправим.
Така в оня ден бъдещата ...
  565 
Посланията на Далай Лама
Имайте предвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
Ама как да стане като ние винаги си казваме: Това не се отнася за мен! На мен такова няма да ми се случи, а после леем крокодилски сълзи. Една приятелка ме пита как така след толкова години брак, ...
  1136  22 
Приказка за Дядо Коледа
Дядо Коледа се събуди от летния си сън в красивата малка спокойна къщичка в покрайнините на столицата на Лапландия. Протегна се и тръгна...
Отиде до националните паркове на Лапландия, където хората са оградили с мрежа множество от северни елени, за да не избягат. Мина културн ...
  785 
Опасно близо до небето
Обичах този 30-ти етаж. Ще кажете, че 30 етажа не са много. Да, но е достатъчно, за да обгърнеш с поглед един милионен град. Да го огледаш надлъж и нашир, да го погълнеш с поглед, да се почувстваш творецът, който го е измислил и сега съзерцава макета му под стъклен похлупак... ...
  747 
Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на г ...
  745 
- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...
  521 
Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...
  621 
Тя бавно влезе в банята и затвори вратата след себе си. Завъртя кранчето и остави хладката вода да отмие тъгата, проблемите и сълзите ù. Беше ù омръзнало да се съобразява с всичко и всеки, да изглежда винаги перфектно и усмихната до уши, при положение, че ù се плаче. Това, че е една от най-известнит ...
  766 
Камен бряг *
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...
  1247  10 
Новодошлият влиза в кръчмата и оглежда внимателно всички посетители, които са си обичайната пасмина любители на чашката. Явно знае кого точно търси, защото щом съзира Дърт Пън, който вече стабилно е напреднал с материала, веднага се насочва към масата му.
- Казвам се Тър Сач - представя се странникъ ...
  699 
Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...
  696 
***
Пътувам, но без път. Сънувам, но без сън. Затварям очи и виждам нищото… черното нищо. Отварям ги и пак виждам черното нищо, мракът на живота. Не, не съм сляп. Аз съм просто един човек, избрал слепотата… избрал да бъде наркоман. Здравейте, не, не ме гледайте със съжаление, сам го избрах. В момента ме ...
  628 
Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Бе ...
  653 
Денят беше от шантав, по-шантав. Събуди се неочаквано рано, свари кафе и реши, че трябва да хване първия влак за морето. В края на май няма нищо по-желано от настъпващия морски сезон. Плажът е съблякъл зимната си дреха, чадърите са разперили пауновата си окраска, масите със застлани цветни покривки ...
  759 
- Хей - събуди ме вече познатото сръчкване в ребрата. - Събуди се!
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...
  732 
Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...
  1041 
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...
  1500 
Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...
  1330 
Mисля си, че колкото повече знаеш за някого, толкоз по-голяма е вероятността да го познаваш, предвидиш, предугадиш, да допуснеш правилно, как се очаква да реагира, кой е печелившият му ход и кой ще го забави прекалено, накъде гледа сега и какво би го вълнувало по-дълго, кое му прави впечатление и би ...
  1247 
Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...
  928 
Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...
  570 
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
  978 
Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...
  922 
Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...
  602 
Предложения
: ??:??