14 382 резултата
Пианото
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпи ...
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпи ...
1449
10
Кога една жена е неустоимо привлекателна в мъжките очи? Желана, жадувана, ухажвана, преследвана, мечтана, неотразима? Истинската, единствената, обичаната жена? Всевъзможни отговори могат да се намерят на тези въпроси, но не пренебрегваме ли един малък, тривиален и често неудобен отговор - когато е ч ...
2385
6
Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, из ...
1211
1
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знае ...
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знае ...
929
1
Там, в хамбара на истините, стоят всички истини заключени. А хората одавна са изгубили ключа. И сега не смеят да си кажат нищо, защото всички знаят, че това ще е лъжа. В това село хората вървят с наведена глава, тъжни за това, че никога няма да могат да се погледнат в очите и да си кажат истината. Т ...
868
1
Горещината наоколо беше почти непоносима, а лекият ветрец само дразнеше със заядливото си напомняне, че няма намерение да прогони задуха. Сякаш животът беше спрял - на улицата не се забелязваше движение. Никакви хора, никакви коли, никакви звуци, нищо. Дори в детската градина отсреща, децата се бяха ...
3340
5
Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...
828
3
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...
684
3
"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
2262
Есента бавно, но сигурно наближаваше. Златна Добруджа бе по-красива от всякога. Накъдето и да погледнеш, небесата и се сливаха едно в друго като море. Малки бели облачета плуваха по синия фон. Златните жита покриваха нивите от единия край до другия. Селото се беше оживило и всички работиха. Историят ...
954
Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...
1059
2
ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...
1442
12
ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...
771
Падащата звезда
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...
1401
2
Защо, когато кажа, че си минало за мен, сърцето пак тъй нежно започва да тупти?
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...
1084
1
Беше студена ноемврийска вечер. Само уличните лампи (където ги имаше) осветяваха улиците и задните дворове. Градът изглеждаше като зловещо хтонично чудовище, хипнотизиращо и убиващо веселостта на всеки бродяга с немигащите си жълти, стъклени очи, които го гледаха от вси страни. Нищо не можеше да зад ...
1247
2
ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...
1047
1
Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я у ...
1075
2
СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...
777
2
Цeцо от село Раш
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...
990
1
НА ПЕЙКАТА и след това...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...
1116
4
Стоя сама на пода. С парче огледало в ръка, но то не е, за да се оглеждам, а да видя живота си. Взирам се отново и отново, но не виждам нищо. До мен тече прясна и топла кръв, но не е от мен, а от ангела - моя пазител. Лежи неподвижен и без дихание. Дали е мъртъв? Не зная. Побутвам го с надежда и пла ...
1254
2
> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
2622
5
Бях започнала да ви разказвам за моя французин.
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...
1435
2
- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
1449
15
ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...
921
2
Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...
1153
4
Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...
2614
7
Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...
1269
1
Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...
...
1009
7
"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...
1560
3
Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...
2718
3
V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...
943
1
1
Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...
Да
Прероди
Душата
Ми. ...
2521
14
Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...
917
- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...
957
3
Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или ...
1246
Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...
1369
6
Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...
1275
5
Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...
3706
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
