42 239 резултата
Попитах слънцето за синьото небе
как с пръсти да докосна, с двете си ръце,
да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,
а то отвърна ми с усмивка само.
Попитах го тогава за звездите, ...
  605 
Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...
  1076 
БЕЗУМНИЦА
Хайде, тръгвай вече, безумнице!
Ти си ничия! Просто сама.
Много мечти във живота си имала,
а сега нямаш даже една. ...
  515 
Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел ...
  520 
" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...
  1122  24 
*
Гледам нощем към небето,
хиляди звезди блестят,
а луната над полето
осветява моя път.
Виждам нещо тъй красиво, ...
  759 
Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...
  672  16 
Снежната принцеса
През прозореца открива се гледка -
очорователна и вълшебна.
Снегът, в своята прегръдка,
обгърнал целия град. ...
  910 
Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй!?) ще си говорим.
Дай боже, от отсрещния балкон ...
  824 
На една специална за мен Рибка, с Любов и най-добри пожелания!
И на всички останали обитатели на подводния, загадъчен свят:)
Бъдете живи и здрави!
Нептун ви покровителства с добро.
Сияят перлите от ваште пръски. ...
  1441  24 
Счупи оковите
Когато никой не те познава,
когато ти не се познаваш,
какво ще правиш?
Ще чакаш ли решението ...
  1090 
Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.
Изглеждам ли излъгана - да вярвам?
Заключвам се. С последното резе. ...
  2011  42 
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон ...
  521 
Присъни ми се Мъртвата река
(приличаше на сватбена одежда).
Потърсих брод, но нямаше следа
(Изгуби се с последната надежда).
Присъни ми се омагьосан път ...
  1276  36 
Посветено на моето село
Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.
Детски спомени валят под небето
и връщат в мен с усмивка детето. ...
  660 
Не можеш да ме опознаеш ти, нали?
За теб съм всеки ден различна -
днес мога като сянка да съм аз,
а утре като слънце да сияя.
Днес мога силно и да те обичам, ...
  937 
Дочуто...
И падаха боси звезди
като бели кошути
над селото...
Останаха без покриви ...
  1476  67 
Покрита с прах, седи в ъгъла сама
порцелановата кукла без сърце и душа.
Тя студено те гледа с красивите си очи,
а в тях виждаш само болка и разбити мечти.
Уж е кукла, а чувства как боли и плаче с истински сълзи.
  1225 
  1925  32 
Стана късно!
Раздигах си масата.
(Само пийнах едно -
да се стопля).
Не дойде... ...
  1405  44 
Аз нямам други необятности
освен една
едничка
капчица море в душата си
И всяка изумителна красивост ...
  880 
Всеки бърза за някъде.
Някои - стигат.
Оправят си вратовръзките.
Добавят към грима.
Нещо мърка до мен - ...
  820 
СЪРЦЕ
Радост Станчева
Вихър вие в душата ми -
аз съм чудно спокойна.
С писък пада звездата ми - ...
  1260 
Преди да отнесеш сърцето ми,
поплачи малко поне.
Една сълза върни ми ти.
Магистралата на живота
ще те победи, ...
  1507 
Дълбоко в мен си се загнездила,
като кукувиче яйце,
изпълнено с вълшебна сила,
чакащо топлината на чуждо крилце.
Дълбоко в мен те нося ...
  545 
Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.
Усмихваш се на бедствието,
пак си сам.
Погалваш го
и нежно го отпращаш. ...
  822  23 
БЪЛГАРИЯ
На колене пред таз могила свята,
създадена на вражи кръстопът.
От този свят, от слънцето по-славна!
България - нарича я светът. ...
  588 
ледена хала
развяла косите си
духна свещите...
  864 
Недей да плачеш, няма смисъл,
не стискай моята изстинала ръка!
С обич в сърцето си отидох,
прегърна ме и мен смъртта.
Защо ли малко не изчака? ...
  1104 
Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...
  1636  33 
На онзи
лошия
кадър
с белите точици
от слабата камера ...
  843  17 
Отново за парите
Душата ми е шеметна безбрежност,
запълнена с море от топла нежност,
но портмонето ми е много малко,
а римите не се котират. Жалко!
  931  11 
По пътя тих ти бавно тръгна,
оставяйки ни тъжни и сами,
потъващи във мъката бездънна,
пробождани от скръбните ками.
Лежеше кротка и безмълвна ...
  1088 
На дванайсет съм.
Вчера празнувах.
Не знам защо ти го казвам.
Родил съм се през нощта.
От баба знам. И как после ...
  1568  43 
Чувам викове, но сякаш
думите са избледнели.
Тези далечни гласове
са само в моментите спрели.
И не мога да помръдна ...
  787 
Магичните слова на жарки "откровения" -
истини-полу или пък несъществуващи били...
насищат чувствените наши възприятия,
макар отново да се питаме: "Дали?..."
Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули, ...
  2108  37 
Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...
  1426 
С много „ж" за живота
Жестока жестокост,
свят без любов.
Потъваш във пропаст,
сън, без събуждане, нов. ...
  577 
Недовършен и нескопосан стих...
Съжалявам, но се разплака перото, с което писах...
А драмата ми беше едва наполовина,
описана в мастилено-кървяща рима...
Стихът ми спря да диша... преди поантата...
  966  27 
Научих се да ходя боса.
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача, ...
  2080  20 
Предложения
: ??:??