Стихове и поезия от съвременни български автори
... надежда ...
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...
Фар
под него морето
мастилено, грозно
бесней
от земните сили ...
На моята любимка
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...
Двете в мен....
Двете в мен......
Понякога говорят в мене две в комплект-
Иржи- ломската и софийската Ирина!
Едната- с майчиния, неразбираем диалект, ...
Тихо
мравчица как хлипа
над залеза загърнал
златен плод?
Как вечерта раздипля ...
Обич в морскосиньо
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име. ...
До козирка
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани, ...
Издигане
Шансът не трупа теглилки на мойта везна.
Никакъв миг съдбоносен не ме сполетява
и на мълвата сама не подавам храна.
Пазя ревниво дълбоко в очите си летен, ...
***
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...
Овчар бе моят татко, пастирка взех си аз...
главата ме тресе -
Как легна късно вечер,
броя безброй овце.
Дори - стада от крави ...
Болка
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно ...
Обич печели се с дързост
без тебе денят ми линее.
Животът е долен вертеп,
където честта не вирее.
Недейте на гневна глава, ...
Съмва се
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Видовден
- Иде, иде, ала се не види!
Че и сини, и червени,
олигархиите свои бранят днес на смени.
Олигарха пръв авер е с автократа ...
Безвъзвратно
на моята любов
и цветето невинно
на красотата ми увехна.
Сега обрулена ...
Ти
и въздушно-нежен аромат.
Ти ме правиш истински богат
и осмисляш всичко в моя свят.
Ти си слънце меко в зимен ден ...
Фламенка (Сонет)
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...
Просто падане
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...
Душа назаем
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня, ...
Прости истини
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен, ...
В скоби. Искам те(б)
(Освен да ме обичаш.)
(Да ми позволиш да те обичам.)
(Да усещам, че ме искаш.)
(Да ме желаеш.) ...