Мина време от последната ни среща,
оставихме чувствата, в нас, разпилени..
Обещах ти - винаги ще съм насреща,
приятели ще си останем, ний, смирени..
Мина време от всичко помежду ни, ...
Видя ме ненадейно в светлината.
Изгрях и ти потърси топлота.
Прегръдка бе разперила крилата си,
родила твойта мъжка суета.
Дори ми даде името на ангел. ...
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...
Има още от хората благи,
те не кряскат, не вдигат скандали.
Тъй са чужди на корист, облаги,
там на село обули сандали.
Те се радват на пролетен дъжд ...
И казват съществува, и го има
бленуваното, седмото небе,
рисувам го, с несръчните си рими,
в поточето от сънища гребе,
да хване малка рибка, златоуста, ...
Тъгата ражда винаги въпроси.
На думите под острите откоси
проплакалият отговор се крие.
Сълзата в пелени ще го повие
и вместо биберон, кураж ще носи. ...
Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти ...
Като лоза около мене се обвиваш,
разкриваш тайните си ти без свян,
и нови светове за мен разкриваш -
Жена ли си, или сънуван блян?
Така изкусна си в любовното изкуство - ...
Полъх от спомен те отнесе при мен.
Момент на наслада в миг уловен.
Спотайвана страст тъй силна избухна със плам.
Отдавам и се, изгарям, погубвам се - знам.
Стените предпазни умело разруши, ...
Тази вечер ще е по различна,защото ти изглеждаш ми така.
Различна си ми със това,че си истински обичана жена.
Обичана и още как,но един единствен е способен на това.
Да те обича както никоя сега.
Е този някой май съм аз и чувствата към теб не крия, ...
Ще ти бъде трудно да ме съхраниш.
На толкова места съм потрошена,
че един живот не стига да ме залепиш,
а от опити съм страшно уморена.
Ще се разпадам пред очите ти. ...
Когато ти залипсва пак морето,
на гларусите дрезгавият крясък,
спомни си, моля, за момчето,
което ти написа стих от пясък.
Морето, този стар ревнивец, ...
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
"Слаб е духът на българи мнозина,
които с мене дойдоха в чужбина,
които от родното изпитват срам,
защо ли постъпват така - не знам.
Може би, че тук се живее по-богато, ...
Не се нуждая от незабравка, да знам, че небето е небе.
И във всяка синя точка на калинки, да се губя в
облачно море.
Не се нуждая от всички южни ветрове, да стрелят
на портокалови посоки и заскрежено поле. ...
С жената бях под плажните завеси,
когато мернах мацето зад мен.
За миг забравих моята… принцеса
и почнах да събирам морски тен.
Започнах да копая - без посока. ...
Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
Бедният Поет
На ъгъла човек с протегната ръка,
в нея той стиснал е своята творба.
Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,
продава своята"рожба",тревожи се за това. ...
> Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...
След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...
Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...
Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта, ...
От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...
"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...
Празно е в душата ми къде си ти?
Нима не чувстваш мило мое, как далеч един от друг сме аз и ти?
Защо ли винаги в живота случва се това?
Когато влюбени са двама между тях да има и стена?
Може би не е за дълго пречка като тази. ...