Стихове и поезия от съвременни български автори
Limit(les)s 🇬🇧
All I know is to hurt myself and hate the others
Abuse me and I'll think I deserve it
Give me love and I'll think I don't deserve it
There isn't a right way to treat a wrong mind ...
Залез
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън, ...
Красиво е
Красиво е, когато от залеза чуеш това,
че зад теб е останал един смислен ден.
И в него е имало радост тъга,
дори самота, а и миг споделен. ...
Битие
като есенна шумка в гората,
се отрони без звук Съществото
и докосна с почуда земята.
А животът е кратичка песен, ...
Тук и сега
Не в някой друг, не в неизвестното.
Аз съм тук и сега, от любов.
И мога да устоя на мълчанието.
Мога да бъда търпение, ...
Вопли в небесата, писъци в душата
стенеш на колене,
викът ти как ехти,
достига той небе червено,
и как боли, ах как боли, ...
Змейово либе
вече от година време.
През деня се нейде губи,
идва нощем да ме вземе.
Мъкне ме из храсталаци, ...
Будете се! Надежда няма!
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
Където те срещна
да те обичам, ще ми простиш ли?..."
("Майтреи" – Мирча Елиаде)
* * *
Където да те срещна, ...
Гарван
на гроба се връща черният гарван.
Колко време ще плачеш за мен,
красива птица в черен ден?
Разпери крила за влюения ...
Не ме съдете!
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...
Любовник
менует,
а някой жарко декламира
нов сонет.
На бала в теб се съзерцавам, ...
Ветропоказатели
към него българинът се нагажда,
после чудим се що има разруха,
раболепие се тук насажда.
Отвън ги назначават, ...
Заник
Просто живот. Орис тиха.
Смес неделима–сладост през май,
есен-горчилка изпиха.
Просто промяна. Кротко вали. ...
Лятото
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...
В приказката
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих. ...
Изгрява лято
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...
Визуализирай ме
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...
Гоце Делчев
толкова далечен, непознат,
ти за мене бе ужасен ад,
а сега си спомен чист и свят.
Град без бъдеще и без надежда, ...