Стихове и поезия от съвременни български автори
Светоусещане
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо... ...
Посланието на дъжда
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...
Бедни сватове
Петрано, мари стопанке.
Излизай, мари на двора,
на двора пълен със хора.
Посрещай, мари сватове, ...
Светлина
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...
Господ е Перфектният Поет
Хората не са със етикет!
Спомените не умират!
Господ е Перфектният Поет!
Всичко е написано на книга ...
Обитатели - Собственици или наематели...
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
Дилема
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...
Някога...
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
***
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...
Да бъде
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...
Гълабина
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...
Първият пулс на последното щастие
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...
Защо?
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...
Черешката на айсберга на печената риба
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
Любовта ми
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...
Няколко крачки
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...
Правилният път
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...
Мемоар
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...
"Фолксваген" не избра България
просто под масата се плаща.
Споко, ще дойде инвеститор друг -
и него за зелен хайвер ще пращам."
Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър)
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...
Копие
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...
В обятията на морна трева
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...
Душата ми е котка, в слънчогледи...
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
Лунатично
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...