Стихове и поезия от съвременни български автори
Жени
се срещат красиви жени
и всяка е с име прочута,
след всички залязват звезди.
Шаблони за хубост рамкират ...
Майка
децата си от всичките злини,
защото ги обичаш. Ти си майка!
До края на житейските си дни.
Страхуваш се и плачеш с тях от болка, ...
VI. Като бурен вятър
самотата моя – в царските палати!
Ти при мен пристигна весела, засмяна...
и със песните си внесе в мен промяна!
С любовта започна сагата семейна, ...
Добре, че те има
добре, че те има до мен!
Ти не си критик или моралист,
а утешител непринуден.
Добре, че те има, за да ме чуеш. ...
Да си признаем
Слънце свети но не топли... там където не вирей.
Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.
Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.
Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни. ...
Чудо някакво е станало тогава
българи да се сберат,
и да вземат общо дело да решават,
България да изградят!
Чудо някакво е станало тогава, ...
Горчивата чаша
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Оставам
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
Свиждане
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато ...
Пролетна закачка
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...
В прозявката на кита
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...
Разпъване
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок ...
Човекът вселена
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
Помияр
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
Ich sehe nur weiße Seiten 🌐
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...
Тилипатски мисли
Вятърничава и празноглава!
Имам мозък! Не е плява!
Ама, има тилипат тъдява!
Аз съм като даскалица строга! ...
Маска
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...