Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Накъде в неделя

Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
613

Дори да бъда...

В полетата на залеза живях.
В света отхвърлил ме като различен.
Изпитвах гняв, но никога не страх.
По мълнии катерех се,
за да не съм себичен. ...
1.2K 16 8

Такава жена

Съжалявам онези жени -
примирени, и тъжни, и сиви...
Те, от страх да не бъдат сами,
все прощават лъжи и обиди...
Не разбирам онези жени, ...
3.9K 7 9

Добър или Лош

Добър или лош,
на капки прозрачни се оттича животът ни -
облян от внезапния дъжд лист,
трептящ натежал,
И всяка една ...
1.1K 1

Липата

Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат ...
2.5K 11 16

По Вапцаров

> Понякога ще идвам във съня ти...
>
> Н. Вапцаров (,,Прощално")
От най-тъмното небе ще се родя,
събрала в себе си най-светлите окраски, ...
875 1 2

Събирач на моменти

> Accidit in puncto, quod non contigit in anno.
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...
663 2 2

...две стръкчета надежда в твоя ден...

Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани, ...
1.1K 12 25

Ще бъде и от лесното по-просто

Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките ...
892 4 6

Новата квартира

Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...
1.3K 1 2

Къпина

Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти. ...
2.2K 11 16

Капитанът на надеждата

Понеделник отвори очи,
засияли от лятно очакване.
Залюля се на сноп от лъчи
този юлски чаровник и пакостник.
После скочи сам в лодка мечта, ...
2K 4 22

Защо

Защото много искам да те имам,
затуй те отминавам без да спра.
Защото искам днес не да ти кимам,
а да се слея с теб - тук и сега.
Защото знам - това е невъзможно, ...
753 5 15

Понякога

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,
паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето. ...
1K 2 4

Видение в предутринната тишина

Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй, ...
1.1K 5 12

Лекомислено

Нямах рокли... и скъпи обувки,
но пък имах красиви крака,
и със ловки, въздушни целувки
почнах много опасна игра:
Бях в обятия първо с дизайнер, ...
2.7K 3 9

Вик, като камбана

Аз пиша. Как да не пиша?
Аз говоря. Че как да мълча?
Но записвам всичко
във моето тайно дневниче,
което никой в този свят, ...
809

Признание или лъжа

Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.
Небе със нанизани като мъниста облаци, ...
764

Цъфтеж на мисли

Не вярвам вече в утрешно спасение,
а вчерашното някак ме избягва.
Да търся носи само изтощение
и тъжен сън без никой като мен.
Не искам изкривяване в мечтите, ...
1K 4 1

Трябва да сме благодарни

Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
1.6K 2 14

Разходка с колело

Въртят главици слънчогледите,
щастливи, с грейнали лица.
Не слънцето, а тебе гледат те,
усмихват се като деца.
А роклята ти волна птица е. ...
761 5 9

Ще ме милват ръце на Жена...

Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...
1.2K 5 4

Прохождане

Босоногите хора
не са романтични.
Те застават безспорно
пред болката - лично!
И не са прозаични, ...
1.6K 5 9

Закъсняла среща

Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма... ...
2.1K 8 10

Дано не ме корите твърде строго

Щом нямам повече какво да кажа,
и стане вял и скучен моя стих,
да ви досаждам аз ще се откажа
и в ъгъла ще седна сам и тих.
Във себе си тогава ще погледна - ...
1.3K 6 12

В „девет осми“ такт

в мирогледа
има
повреда —
бездуховност
и ...
470 1

Полутавтологично

сърца разбити
се съвзеха и се за
утеха взеха
470

Спаската кула

Спаската кула —
тътнежът часовников —
ласка след ласка!
584 1

Мълчаливи стаи

Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга ...
622 5

На воденицата

На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...
619 1 2

Някъде в началото

Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас. ...
595 3 2

Хан Баян

Хан Баян или Батбаян, бил най-големият брат,
от петимата безстрашни синове на Хан Кубрат,
след баща си, той Велика България управлявал,
три години храбро и успешно родината защитавал,
но бил принуден да воюва срещу безброй врагове, ...
1.3K

Присъда

Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит. ...
2K 2 5

Репортаж от най-северният север на България

Омръзнаха ми кметски самохвалства
в тази безидейна община.
Омръзнаха ми тъпите нахалства,
да убеждават в крива правина.
Комарите множат се и пробиват ...
1K 3

Тишина

Душите ни са тъй самотни,
а вътре празно, тишина!
Пръснати са на парчета,
като счупени стъкла!
Живот от нужди непотребни, ...
799

Равносметка

Равносметка
Много влакове в живота си пропуснах,
на гари много пъти сам стоях.
Времето през пръстите изпуснах.
Кога изтече тъй и не разбрах! ...
650

Питах музата....

21.07.2019
Питах музата...
Петък вечер.Хищна жега с пълнолуние!
Спокойно може ли така човек да спи?
Колко копчета,овце броих,но от безсъние ...
1.8K 13 41

...

Голямата любов била голяма,
защото тъй високо ни издига.
Игаря всичко с буен ярък пламък
и никак не умее да ни стига.
Но също е голяма и понеже ...
1.2K 5 2

Моето щастие няма нужда от лирика.

Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...
744 4 2

Смях и дрожди

Плоден, меден смях,
кикот от сноб усмивки,
бесни нарови усти извива,
сплита мигли и ехти.
И ето, пак, отново, ...
850