Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Прозрение

Задъхани, нанякъде забързани,
все тичаме. Нагоре. Към целта.
Ранени са нозете ни от тръните,
пътеката обрасли към върха...
И бързаме по крачка. Ден след ден... ...
2.2K 4 11

Хамстер самоубиец

Желанието ми море голямо е,
но талантът ми е под въпрос.
Как ще привлека внимание
с този стих гол и бос.
Може би ще го харесат някои, ...
2.2K 2

Луда полудела

Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия ...
1.1K 10 23

Приватизирани мечти

Помните ли – не беше отдавна –
улиците бяха човешко море,
нещо се роди, а друго падна,
стъпкано под нашите нозе.
Имаше развяти знамена, ...
991 6 8

Лъжа

Излъга ме мръсно,
как да ти простя?
За извинения е късно,
И сърцето ми опустя.
Как всичко ти забрави? ...
1.2K

Песен за Алтимир

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...
1.8K 2

Дано поне да ме излъжеш сносно

Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...
1.1K 6 6

След бурите

„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...
745

Завръщане

Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...
1.2K 2 2

Блян

Слънцето залязва, нощ иде,
хиляди звезди над мен сияят.
Нека тогаз душа теб да види,
преди да дойде краят.
Облечена бъди в рокля бяла, ...
724

Време за мълчание

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
1.3K 5 7

Белег от червило

Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...
1.3K 4 11

Подпис: Щастлив съм!...

От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...
1.2K 8 12

Саморазпятие

Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам, ...
917

Алкохолно

Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо – ...
1.5K 8 15

Очаквам вашите покани

Отмина времето. Отмина,
когато мойте стихове,
не бяха писани в чужбина...
Какво чужбината ми взе?..
И ходех сам по градовете ...
943 1

Не ме обикваха...

Не ме обикваха сезоните.
Отглеждах във саксии светлината си.
От дланите ми всеки ден се ронеха
хартиени слънца и звезден вятър.
Не ме обикваше и времето, ...
1.9K 6 6

Другари по неволя

Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...
3.8K 12 64

Нима сме се родили за корони?

Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...
568 2 6

Понякога

Понякога съм сам със теб и пиша.
Тогава чувствата прегръщам.
Стихът извира и у тебе диша.
Аз любовта желая и завръщам.
Докосвам своята душа, а галя тебе. ...
1.9K 4 4

Усмивката в гласа ти

Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...
1.3K 1

Утринно настроение

Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...
1.3K 1

Зад техните очи

Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...
977 9 12

Възпявам себе си

Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси - ...
1.7K 5 31

(ка)то камбана и като звънче

Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...
957 2 3

Инстинкти

Да ти завържа ли очите?
Инстинктите ми ще "разлаеш"!
Ще те изгарят врели капки,
но не е свещ, а ти не знаеш...
Гореща кръв, от минали играчи, ...
1.1K 1

Юлско утро

на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...
1.1K 10 23

Флирт

Тази вечер свещта с вятъра танго затанцува.
Подхвана я той властно и
макар да бе опасно,
се чувстваше прекрасно.
Тя галантно с него зафлиртува, ...
1K 1

Гради камбанария

С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
1.1K 14 18

Разкажи!

Разкажи за онази, с която
в нощи будни брояхте звездите,
и забравили време и дати,
утро срещахте без да заспите;
и за лудото биле кажи, ...
1K 8 17

Ярост

Море, не искам да те имам!
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам. ...
912 1 1

Любов и цигара

Като цигарата си ме палиш
Без мен живота не можеш да си представиш,
А колко пъти казваш, ще ме оставиш,
Но отвътре гориш всеки ден да ме опиташ
Целуваш ме... Сякаш пушиш и в мечтите си отлиташ ! ...
736

Кой

Кой съм аз, какъв съм,
питам и не знам,
всеки ме подритва
в този свят голям...
Питам се - кога ли, ...
1.3K

Обесване

Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...
765 1

Няма ненаказано добро

Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач ...
1.5K

Участие

УЧАСТИЕ
Светът се страхува от атомни бомби,
от насочени в различни посоки ракети...
Пораженията биха били тежки, ограмни,
дори заличени човешките земни пътеки. ...
573 1 2

От магмено до черно

Бъди металът, който огънят размеква!
Не се страхувай да звънтиш,
под ударите на ковача!
Стигни докрай,
от магмено до черно, ...
998

Дилема

Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...
1.2K 9 15

Само Миг

Миг от вечността
сме - у дома,
тя плете, аз спя,
нявга беше така...
Днес е различно ...
1.5K 1

Любов

От първата ни глътка въздух
и чак до края на света
Душата търси непрестанно
импулсите на любовта.
Сърцето и душата на човека ...
2K