Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Няма безгрешни

Кусур на всеки можеш да намериш лесно,
дори и на светец да ти изглежда.
Косата че на ляво сресва, не на дЕсно,
сред грешниците място му отрежда!...
Случайно ако клетникът косица няма - ...
2.1K 6 13

Мечтание

И в тази сива утрин ще помоля Господ
да ме направи като него съвършен.
Загърбил бремето на остеопорозните си кости,
да вярвам плахо в утрешния ден.
Да жаля всяка клюмнала тревичка ...
1.8K 23 15

Равносметката

Отново са скътани зимите
дълбоко в сърцата. А мнимите
облаги със болка платени са.
Вините отдавна простени са.
Забравили низост и гадости, ...
2.1K 13 18

Не заключвам никога

Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.
Не я докосват солените ми сълзи. ...
432 1

Звездна мелодия

Грациозно се движат ръцете
по-цветните клавиши на душата.
И мелодията която дочувам
е тъй божествена и тъй красива.
И вперила съм жаден поглед в небето ...
939 6 13

Магия

Излезла е мома Станка
в късна доба на полянка.
Иска биле на сбере
И любов да нарече.
В лунните лъчи хоро играе. ...
609 3 7

Единствено за нея

Не всичко във живота е любов...
не всичко носи ни наслада,
но знам живота е един
и трябва във любов да изживеем.
Но любовта обича, да тормози ...
485 4

Умората е преходна

Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...
500 6 9

Покерът на политиците върви

Седи народът
хептен изтрещял,
стои си в къщи,
с трепет покера
на политиците следи, ...
857 1

И тук и там

Тук имам дом и куп проблеми,
там - само пориви и страст!
Тук все за нещо нямам време,
а там над всичко имам власт!
Тук е безкрайна върволица, ...
1.3K 11 36

Половината

Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
890 4

Пепел

Отдавна е време за сбогом.
Но как се сбогуваш с мечта?
И как се сбогуваш със спомен,
от който порастват крила?
Прости ми, че търся те сляпо ...
1.1K 4

Изпитание

Оставих частици от душата си по нашите земи.
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха ...
672

Морзовата азбука на щастието

Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
1.1K 8 2

Хванати в изневяра

ей го на
поредният луд
който тича по покривите
подскача по клоните
и се хлъзва ...
564 2 2

Внезапно стихотворение

Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна ...
649 4 13

Лукавият със нас се забавлява

На всички ни се случва този миг -
шегичка или хитринка да сторим...
А няма вдъхновител по-велик
от дявола, защо да спорим?...
Удобно в нас се настанява той ...
761 6 8

Детска мечта

Детска мечта
Едно дете мечтае си така сега,
да бъдат заедно с майка и баща.
Да има усмивки по техните лица,
да си говорят тихо,да има тишина. ...
562 2

Реката живот

Тече реката на живота.
Залива ни с бурни вълни.
Ту позлатени от слънчев отблясък,
ту с мътни, блатисти следи.
Той, живота е буйна река, ...
621

Навярно съм и двете

Господи, какво е любовта
ако за мен несподелена си остава?
Не е ли бич за моята душа,
която да я срещне се надява.
Не е ли болка дето няма край ...
673 2 3

Шепти

Дори едва и
да мъждука, любовта
шепти: „Сполука!“
331

"Без коментар"

Разни думи,
мнение с цел да ранят.
С профучаващи куршуми
ще разрушат,
неразбиращи защо са тук, ...
853

Веднъж

Веднъж ме спря един Вълк Сив.
Попита ме със тон вежлив :
" Кога ти всъщност предпочиташ
злодейството ми да опиташ?
Когато съм добър и нежен, ...
526 3 5

Костенурката нинджа

Костенурката нинджа
Моят приятел е нинджа герой,
костенурката нинджа смел е той!
Моят любимец,мое другарче едно,
аз бил съм сам и то било е само! ...
641

Старчески неволи

"Очи пълни- ръце празни"
Нар. поговорка.
Понеже вече празни са ръцете,
аз гледам пълни да са ми очите.
Това го упражнение правете ...
572 3

Изповед и молитва

Всичко е толкова объркващо,
непростителност ме мъчи всеки ден,
огорчението, толкоз е побъркващо,
защо така се случи с мен?
Аз толкоз много се стараех, ...
519

Унес

Личицето й в плам покори
с нежни медени устни,
тя със стон ще развие коси
и по теб ще се впусне.
Ще танцува в очите й ням ...
618 6 10

Пиша

Пиша сутрин и денем,
по изгрев и залез.
Пиша гладен и сит,
тъжен и весел.
Пиша в радост и в сълзи, ...
525 1 4

Не съм от този свят

Не съм от този свят!
Защо ли Ме изпрати!
Да скитам беден и нерад
по земни пътища и свят...
Не съм от този свят, ...
409 2

Дъщеря ти

ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...
505 2 1

Какво е нощ без звезди

Какво е нощ без звезди,
китара със скъсани струни.
Море без бурни вълни.
Път без посока.
Какво е птица с пречупени криле, ...
837

Моята България

На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
3.4K 9 45

О, виж съдбата си

О, виж съдбата си. Сега я виж!
На кой друг ще отдадеш тази радост?
Минава светлината. Не затваряй очи!
Не се лишавай от тази драгост.
О, тя съдбата е в слънчевите лъчи ...
649 1 1

II. Орехчето

Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона. ...
799 2 8

Начин на живот

Твърдим, че сме свободни,
А живеем в клетка.
И не сме способни,
Да си направим равносметка.
Как живота си живеем непълноценно, ...
793 1 1

Глад

Глад
Скитам гладен, сам и друг,
само да подуша от храната
в думичка или дори от звук,
скачам и готови са крилата. ...
830 1

Само външно добри сме, а дали е така

Само външно добри сме, а дали е така
в действителност, колко сме прями?
Често пъти играем задкулисна игра
и невидимо злото остава!
Зад премислени ходове лъсва лъжа, ...
1K 3 5

Човекът

Човекъ е социален по природа,
но няма по-съмнителна порода.
Мисли всеки, че ще го прекара,
себе си до лудост може да докара.
Той, човекът казва - всичко знае, ...
529