Стихове и поезия от съвременни български автори
Екзистенциално № 6
Светът ни е побъркан –
върти се пощурял,
далѝ е пак „накъркан”,
илѝ – не изтрезнял!?... ...
Съкровището
За мен
ти си видение в мъглата,
любовен пламък,
бисер във реката, ...
Илюзия
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята, ...
Носталгия по Южните морета...
... óтглас от Ония дни
(днес им казваме – „Преди”)
идва нощем с вик: „Земя!”
и ме стряска във съня... ...
Неизбежно като бъдеще
наднича самотата,
познала най-верния любовник във виното,
което си разливал,
нагазил до колене... ...
Път 10
в поля светулки летят.
От залеза съм озарен,
приключва и този ден.
Звезди и луна ме греят, ...
Едва тогаз
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
Загуба
Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.
Нека бъде щастлив.
Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...
Но него вече го няма. ...
Меракът на бабата
но знаеха дълбоко да орат,
и криеха у своите потури
ключа към женския ни благодат...
Сега какви са - хилави контета ...
Малки хора
малка надежда,
малко очакване,
малка гара...
Малка истина, ...
Погнуса
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...
Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове.... ...
Очи черные
Едни очи, които обещават,
но искат със звезди да ги сравниш...
Едни очи – въпросите задават
и нямаш сили да им устоиш!... ...
Запази спомена за мен
Жадувам те
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър... ...
Снахичка
но накрая никой я не взе.
Остана празна и самичка,
искаше да е снахичка.
Снахичка лесно са не става, ...
Движение
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...
Камбана
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души. ...
* * *
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...
Черната котка от рая
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
Още е Август
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...