Дръж се земьо, българите танцуват!
Га тъпан забие, и гайда засвири.
С танци народни, душите общуват.
И арно хоро, на мегдана се свири.
Мъжката сюита, с тропот отекна, ...
Обичам всеки сантиметър от теб.
Всеки един твой жест или усмивка.
Обичам всичките ти настроения.
Всички емоции и изречени думи.
Обичам всичко в теб. ...
Сънувах те и беше красиво,
миг на нежност и топлина.
Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.
Ти ме докосваш и сякаш аз помня
всеки миг и всеки час. ...
"Цецо, ти си част от тоз октопод,
правилата са сал за простия народ.
Имаш асансьор в апартамента даже,
да, засега няма кой да те накаже!"
Цветанов се завърна в Народното събрание като сътрудник на ГЕРБ, това ли е "наказанието" му!?
Последният ти пост, който прочетох,
от теб за мен ли беше го написала.
Или просто нещо общо за пореден ден.
По пътя небесен далеч от тук,
не бързай, не тръгвай - единствена! ...
Здравей, стари мой „приятелю”,
дори и да не попиташ, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на знайни и незнайни врагове,
аз още дишам, живея и пиша стихове. ...
На границата съм
да открия мисията, за която съм призвана.
Само една крачка ме дели от нея,
само една стъпка, само едно протягане на ръка,
само една въздишка, само един поглед. ...
Раждаме се винаги с надежда
този свят във нас да се оглежда.
Този свят и той във нас да бъде,
утрото ни в него да пребъде.
Стъпката следа да ни оставя ...
Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята, ...
Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...
Докосването ти не бе необходимо,
исках нещо по-трудно заличимо.
Открих и взех го без да те допирам,
без телата ни да консумирам.
През теб част от себе си намерих. ...
Жената храм за мъжката душа е!
Обичана, отричана, желана!
Във нощите любовница мечтана,
тя като цвят през пролетта ухае!
Пред нея падали са на колене, ...
Вървя сред избуялата трева,
в поле от четирилистни детелини.
Не знам коя от тях да избера,
та щастието да не ме подмине?
Събуждам се в недосънуван ден, ...
Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...
Казват, че за да не си живял напразно
трябвало да посадиш поне едно дърво,
дом да изградиш и с мисли разни -
да напишеш книга. И... дете - поне едно!
Аз едно дете отгледах, двама внука, ...