Поезия

253,1 резултата

Тримата братя и златната ябълка – 2

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част Втора/
Вървяхме дълго по една пътека,
достигнахме до някаква скала,
тогава гущерчето изпълзя полека, ...
1.5K 9 16

Нека остане

Една закъсняла любов обикаля наоколо.
Без възклицания "Ах!" и "Ох!". Само есенни локви.
Само вятър внезапен и спомен за рана.
Не съм я чакала. Но, ако иска - нека остане.
985

... умират със усмивка - от сърце...

Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
704 8 19

Момчето и китарата

Срещнах днес момче самотно,
Багажът му - китара и усмивка...
Асфалта бе постеля, небето пък завивка
и видимо се чувстваше страхотно!
Пред него - шапка извехтяла, ...
1.1K 1 1

На есен

Звънче, Звънче, тъй радостно звъниш,
зовеш ме да прекрача училищния праг,
за първи път ще вляза,
Училище, през твоите врати,
че тази есен аз съм първолак. ...
1.4K

На спирката

По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди
Белия старец със многото спомени ...
1.1K

Родопски залез

(1-6)
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...
587 2 2

Ще те помним, Вики!

Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...
835 8 10

Истинска промяна трябва

Днес реших да пусна всичко старо, извехтяло,
протъркано, до болка посивяло.
Въоръжих се е чаша вино и лупа,
за да пречупя слънчевият лъч в дъга.
Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа, ...
733 1

Все още има капчици от лятото

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
1K 1 1

Сън за цяла вечност

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб ...
841 8 12

Портрет

Моя късна Есен, колко си добра!
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти ...
1.3K 1

Мечето Плюшко

Мама Меца рано стана
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан ...
1.4K 1 4

Вълшебен код

Обмислям идея за временно бягство –
за бягство от хора, от гняв и от страх.
С вълшебния код за душевно богатство
да стихна незрима във лунния зрак.
Да взема единствено своите мисли ...
1.4K 12 19

Есен моя

Моя лекокрила златна есен,
в шепите ми детски се събираш.
Ти летиш! От клони лист понесен...
Тихичко в сърцето ми се спираш.
Моя преживяна златна есен, ...
1.1K 3 10

Нима това е Краят...

Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...
689 8 6

Рани

Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
543 6 11

Позволих си...

На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...
961 10 20

10 минути любов

Добър вечер! Пак съм аз!
Няма да те притеснявам.
Само да попитам как си,
после бързо ще затварям.
Мина месец, похвали се, ...
1.1K 3 7

Свободна воля

Питат ме защо Ти вярвам
и за всичко обвиняват Теб.
Казват, че си безразличен,
че сърцето Ти е лед.
Или Ти не съществуваш, ...
1.8K 15 33

Клошарят

Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
915 4 7

НаМенеСи

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
1.2K 2 3

Чети ме

Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...
1.1K 2 2

Наоколо

Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
758 1

Октомври

октомври е месец на мечтите
обагрен в различни цветове
от синьо на метличина
до златно на мъничко дете
цветовете на дъгата ...
404 1

Стихиите във мен са нежност.

Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса. ...
725 7 7

Двамата

Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...
614 5 5

Моя златна есен

Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите, ...
1.2K 2 4

Градината на сърцето

Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
1.1K 2 2

Гул (2)

Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
698 2 4

Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи)

> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
1K 5 14

Не ми е писано да ме обичаш

Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...
807

Обичам те

Обичам те още от първия ден!
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...
672

Вик и зов

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...
665 1 2

Попитах

Попитах морето - къде и как е любовта ми?
То каза ми:
На безлюден остров зад незрими води
умира твоята Любов любима
и няма сила, с която ти би ...
1.2K

Това от мене се откъсна

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...
976

Есен

Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...
641 2 3

Илюзии

Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...
533 4 2

Сън сънува баба Дана

Автор: Генка Богданова
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...
1.4K