Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Ню Пушкин арт

Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2018-10-14T17:40:26+03:00 526

Нано

С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...

бялатишина

Поезия » Любовна

2018-10-14T12:47:58+03:00 1.2K 11 13

Красиво природно бедствие

Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...

Jeiv.Gart

Поезия

2018-10-14T12:36:44+03:00 1.4K 1

Гравитация

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...

Raindrops_on_my_skin

Поезия

2018-10-14T12:35:36+03:00 835 1 3

Късно уиски с много лед

Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...

imperfect

Поезия » Любовна

2018-10-14T12:32:45+03:00 4.1K 38 38

Бавно време

Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...

hristam

Поезия

2018-10-14T12:28:56+03:00 897 5 8

Старото одеало

Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...

alkaltchev

Поезия » Философска

2018-10-14T12:13:03+03:00 1.3K 3 7

Есента

Есента е изкуство на природата,
другите сезони са само красота.
Есента е красива, богата и цветна,
като една жена, чаровна и суетна!
Може би изпълнена с малко тъга, ...

valcanyon

Поезия » Пейзажна

2018-10-14T12:11:32+03:00 886 6

На Виктория Маринова

Чак до звездите лети
духът ти добър и смел.
Нека Бог ни прости,
че не чухме твоя апел.
Ала ти си безсмъртна - ...

hcs

Поезия » Друга

2018-10-14T12:10:10+03:00 630 2

Неподвластна

Не умирай преди да се съмне,
песента ми остава сама.
Сили нямам след скитане стръмно
да те губя и да се виня.
Остави ми вратата притворена, ...

svetlitschka

Поезия

2018-10-14T12:05:46+03:00 732 7 9

Или самата аз съм сбъркана

До вчера бяха татуирани
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...

marielen65

Поезия

2018-10-14T12:05:12+03:00 923 2 4

И отново е ден

И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...

Patrizzia

Поезия

2018-10-14T12:02:35+03:00 900 12 23

Вик

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...

NadeBo

Поезия

2018-10-14T11:59:15+03:00 422 1

Шинигами

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2018-10-14T11:57:47+03:00 938 1 2

Щом четеш това...

Щом четеш това,
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...

Ramadan1995

Поезия » Философска

2018-10-14T11:56:28+03:00 734 3

Като болни

Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...

линасветлана

Поезия » Друга

2018-10-14T11:33:10+03:00 704 6 8

Спри се, де!...

Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!
По два пъти възпял съм всичко вкъщи, ...

Роби

Поезия » Хумористична

2018-10-14T08:53:37+03:00 1K 11 16

Неволно ли обикнах есента!

На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...

rumbic

Поезия

2018-10-13T15:47:31+03:00 662 16 21

Не ме обичай

Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...

JujuBuju

Поезия » Строги форми

2018-10-13T10:03:02+03:00 3.1K 18 20

Днес

Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...

Maryroj

Поезия » Гражданска

2018-10-13T09:49:42+03:00 627 1 2

Спомен от морето

Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...

dansyto

Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга

2018-10-13T09:46:38+03:00 918 7 12

Живей завинаги Море!

Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...

angelmilev

Поезия » Друга

2018-10-13T09:44:43+03:00 573 3 3

... Защото тя обикна много

Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...

Елиза13

Поезия » Философска, Друга

2018-10-13T09:43:21+03:00 750 4 10

Остави ме

Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред. ...

1088

Поезия

2018-10-13T09:39:18+03:00 1.3K 1 1

Вятърко

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...

линасветлана

Поезия » За деца

2018-10-13T09:36:25+03:00 2.3K 8 20

И пространството делим

И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...

RainaVakova

Поезия » Любовна

2018-10-12T15:36:25+03:00 1K 13 16

Откровено

Сърцето ми линее, за беда.
И все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.
Дъска за шах е този мой живот. ...

laramaylin

Поезия

2018-10-12T15:33:38+03:00 793 6 10

Някъде из душата...

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...

katenstain

Поезия » Любовна, Философска

2018-10-12T14:10:34+03:00 1.3K 1 3

Преобръщане

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...

sparkling_sword

Поезия » Свободен стих

2018-10-12T13:50:22+03:00 1.1K 7

Идиот

Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...

dansyto

Поезия » Друга

2018-10-12T13:30:31+03:00 738 4 9

Ти

Ти ,тих си стон
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга... ...

ЛюбовНикифорова

Поезия » Свободен стих

2018-10-12T13:30:14+03:00 1.3K 2 3

Е, няма как - ще карам с две жени!...

Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...

Роби

Поезия » Хумористична

2018-10-12T11:37:05+03:00 1.3K 12 23

Защо са бели облаците

Дядо, дядо, я кажи,
моля те не ме лъжи,
с баба толкова сте чели,
облаците що са бели?
- Ще ти кажа чедо нещо, ...

художника

Поезия » За деца

2018-10-12T11:10:08+03:00 1.6K 1 5

Защо?

Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...

persian

Поезия » Гражданска

2018-10-12T11:09:18+03:00 1.1K 2 5

Спомен

Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...

Трънчо

Поезия » Авторска песен

2018-10-12T11:00:47+03:00 1.3K 1 2

Истинска игра

Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...

DragoDichev

Поезия » Философска, Друга

2018-10-12T11:00:26+03:00 910

Хайку (17)

Великден
слънчев лъч се спира
над иконата

СветланТонев

Поезия » Източни форми

2018-10-12T10:55:00+03:00 686

Не те виня

Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...

Ve2666

Поезия

2018-10-12T08:50:10+03:00 699 3 3

Време за любов

И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва. ...

tedi

Поезия » Любовна

2018-10-12T08:49:48+03:00 1.2K 1

Дуалност

Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...

Samadhi

Поезия » Строги форми

2018-10-12T08:43:46+03:00 942 1