Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Така ми се иска -2

Пак съм на тема "Така ми се иска"...
Сега ще опиша мъжете поети –
задача по-трудна, но аз съм по риска –
как "мечтая" за тях – ще разкрия в куплети!
На Роберт за музата нощем мечтаех, ...
4.6K 28 69

Ако можех

Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
968 8 11

Пречистване

Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън, ...
659 1

Гръм

Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
722 2

Четири сезона

Жената - ранна пролет,
като птица окрилена.
Силна, мъдра
любяща, вдъхновена.
Жената - красиво лято, ...
1.6K 3 6

Живот назаем

Животът е загадка неразкрита,
безкрайна битка между да и не.
И не е грозна истината скрита,
създадени са хората за грехове.
Нима е грях до края да се бориш, ...
1.9K 5 5

Със мен, но сама...

Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя, ...
885 7 1

Приказки за нас - През драматургията на момента

Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...
853 5 6

Утре е късно

Вечността понякога е кратка
И трае няколко години
Затова обичайте се днес
Че може краят да е близо
Недейте да мечтаете за утре ...
1.1K 1

По света

нека тегли се
на злото по света чрез
Любовта черта
629 1

Нашата есен

И отметнала златна коса,
безсрамно разголила рамо,
като влюбена зряла жена
Есента е изпълнена с радост...
Прегърни ме, ръката ми дръж, ...
1.2K 11

Спокойна съм

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
657 1 1

Животът трябва да е колебания

Издишване и вдишване,
живот или пък съществуване?
Един атавистичен страх,
рефлекс от пещерите в мрак.
Животът трябва да е колебания, ...
795 1 7

Писмо (3)

Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...
1.2K

***

Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...
568 2 2

По Ошо

Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...
886 2 4

Контролиране на чувствата

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
836 5 9

Още ли ме обичаш

Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...
689 1 1

Нощта, в която очите ми бяха сухи

Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре ...
1.7K 2 3

Вълшебствата се случват

Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...
890 3 12

Лъч

В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува, ...
1.4K 2

Герой на нашето време

Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...
793 1

Безплътност

Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...
1K 2

Писмо (2)

Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...
1.1K 2

Любов ли е?

Любов ли е това, дето кара
сърцето да изгаря, или е просто надежда.
Надежда, че всичко може да бъде по-хубаво
и по-добро, когато има с кой да го споделиш.
615 1

Сутрин има роса

Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...
919 4 5

Аз искам да съм ..

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...
904 1

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало

Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях... ...
796 1 4

Различна

Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени, ...
1.4K 1 2

Вeтрe...

Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...
1K 3 7

Почти есен...

Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още, ...
692 2

Остаряване

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...
569 1

Без

Избрах едно сред безброй цветя.
Гледам го през сивата мъгла.
Уханието докосна ме със светлина,
направи ме роса и отлетя.
697

По-хуманно отношение към инвалидите

В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...
732

***

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните ...
571 4

Потребна съм

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
2.6K 23 31

Неотлъчно

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...
502

Слънчеви несгоди

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...
737 1 2

То

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...
638 1