Стихове и поезия от съвременни български автори
Билчица
Трудно...почти невъзможно.
Нощем се смея, плача, будувам.
Пее в ума ми тревожно
чувство красиво, дяволско, лихо. ...
Отново те виждам...
усмихвам се и повече се смея...
морето от дъжд по бузите ми...
не иска да спре да живее..
Обичала съм, обичам и сега... ...
Неловко
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна, ...
Порастване
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят ...
Буря и дъга – гняв и ласка
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...
Вяра
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...
... не се разбирам.
Загадката е в търсенето на отговора.
Толкова съществен, че е нужен цял живот...
Но всички търсят думи и изгубеният кивот.
Да чуят, да пипнат, но не и да усетят. ...
Поискан от сърцето
В сърцето слънце посява.
Приказка до безкрайност,
Вселена за двама.
Аз не зная защо те обичам? ...
Целувката любовна на земята
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...
Мигрантът
Близко - Източен - Рапан.
Мекотело непригодно
сред размирния океан.
Той мигрира многократно ...
Старите писма
До теб не достигналили
От времето забравени
И завинаги оставени...
Маточина
белонога и зеленоока,
мома снажна и напета,
напета и заклета.
Заклета, да е смълчана, ...
Обичам те все още
животът свършил е...
Прекрати го ти,
а гореше в мен
повече от огъня гореше, ...
Научих се!
И падах. И се борих. И летях.
Над проблемите всесилни
аз се учех да живея. Оцелях.
И трудно беше. Няма спор. ...
Дяволски несгоди
Р. Чакърова
Не искам думи. Тъй им се наслушах...
Наситих се на всякакви лъжи.
Минава полунощ. Задушно е. ...
Ухание на липа
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла, ...
Прегърни ме...
люби ме като слънцето,
което осветява луната
и с лъчи целува звездите...
Прегърни ме, любов моя ...
Почти еротична приказка...
Случайна среща.
Банално объркване.
Като в приказка.
*** ...
Музика
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...
Еволюция
към слънцето със вятъра летях,
пресичах океани, материци,
владетелката на небето бях!
В делфин се преродих сред морска пяна! ...
Произшествие
мълчахме с тебе тъй до сутринта...
Когато - на раздяла чак - разбрахме,
че възелът на нашите опашки
бе срастнал в тази грешна тишина.
Сложна пунктуация
да започнем с кратко изречение.
Съобщително, но символично,
с точката поставяме началото.
Преминаваме към сложното, ...
Ден пеперуден
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...