Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Живот назаем

Животът е загадка неразкрита,
безкрайна битка между да и не.
И не е грозна истината скрита,
създадени са хората за грехове.
Нима е грях до края да се бориш, ...

chrisy26

Поезия » Философска

2K 5 5

Със мен, но сама...

Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя, ...

diesto

Поезия » Любовна

955 7 1

Приказки за нас - През драматургията на момента

Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...

линасветлана

Поезия » Друга

896 5 6

Утре е късно

Вечността понякога е кратка
И трае няколко години
Затова обичайте се днес
Че може краят да е близо
Недейте да мечтаете за утре ...

iliqnakzkz

Поезия

1.2K 1

По света

нека тегли се
на злото по света чрез
Любовта черта

rhymefan

Поезия

720 1

Нашата есен

И отметнала златна коса,
безсрамно разголила рамо,
като влюбена зряла жена
Есента е изпълнена с радост...
Прегърни ме, ръката ми дръж, ...

izi55

Поезия » Любовна

1.2K 11

Спокойна съм

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

NadeBo

Поезия

757 1 1

Животът трябва да е колебания

Издишване и вдишване,
живот или пък съществуване?
Един атавистичен страх,
рефлекс от пещерите в мрак.
Животът трябва да е колебания, ...

СветланТонев

Поезия » Философска

863 1 7

Писмо (3)

Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

1.3K

***

Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...

goredoly

Поезия

626 2 2

По Ошо

Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...

Samadhi

Поезия » Философска

957 2 4

Контролиране на чувствата

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...

yotovava

Поезия » Любовна

871 5 9

Още ли ме обичаш

Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...

perfanov

Поезия » Любовна

731 1 1

Нощта, в която очите ми бяха сухи

Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре ...

Сара-Хъстлър

Поезия » Любовна

1.8K 2 3

Вълшебствата се случват

Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...

Izumrudkata

Поезия » Друга

941 3 12

Лъч

В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува, ...

ralica_p

Поезия » Любовна

1.4K 2

Герой на нашето време

Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...

sensors

Поезия » Гражданска

848 1

Безплътност

Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...

cosigin

Поезия » Свободен стих

1.1K 2

Вино и лед... И щипка мъгла

Той сваля шала -
коприна -
долавям уханието -
цъфнали рози -
и се усмихва - ...

teodoralindemann

Поезия » Бели стихове

1.4K 3

Писмо (2)

Ти би ли могла да ми кажеш...
аз как ще се справя с това...
до мен няма вечно да бъдеш...
сам трябва напред да вървя...
зад мене разпада се всичко... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

1.2K 2

Любов ли е?

Любов ли е това, дето кара
сърцето да изгаря, или е просто надежда.
Надежда, че всичко може да бъде по-хубаво
и по-добро, когато има с кой да го споделиш.

ПоляНиколова

Поезия

715 1

Сутрин има роса

Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...

limeruna

Поезия

1K 4 5

Аз искам да съм ..

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...

living0things

Поезия

991 1

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало

Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях... ...

kokolinna

Поезия » Друга

861 1 4

Различна

Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени, ...

silent-heart

Поезия » Любовна

1.5K 1 2

Вeтрe...

Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...

dansyto

Поезия » Пейзажна, Друга

1.1K 3 7

Почти есен...

Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още, ...

diesto

Поезия » Любовна

762 2

Остаряване

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...

koli4a

Поезия » Друга

630 1

Без

Избрах едно сред безброй цветя.
Гледам го през сивата мъгла.
Уханието докосна ме със светлина,
направи ме роса и отлетя.

Емосъм

Поезия » Любовна

781

По-хуманно отношение към инвалидите

В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...

hcs

Поезия » Гражданска

786

***

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните ...

Всемнелюб

Поезия

637 4

Потребна съм

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2.7K 23 31

Неотлъчно

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

NadeBo

Поезия

565

Слънчеви несгоди

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...

MisteriaVechna

Поезия » Пейзажна

807 1 2

То

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...

Samadhi

Поезия

718 1

Свекърва. Не всичко е такова, каквото изглежда...

Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...

poisonivi81

Поезия » Оди и поеми

1.2K 1

Веселите приятели

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Maryroj

Поезия » За деца

1K

Очи

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

Ve2666

Поезия » Любовна

1.1K 3 7

В плитчините

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2K 5 13

Притихнало

Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...

plami_lazyr

Поезия

1.3K 3 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

Живот назаем

Със мен, но сама...

Приказки за нас - През драматургията на момента

Утре е късно

По света

Нашата есен

Спокойна съм

Животът трябва да е колебания

Писмо (3)

***

По Ошо

Контролиране на чувствата

Още ли ме обичаш

Нощта, в която очите ми бяха сухи

Вълшебствата се случват

Лъч

Герой на нашето време

Безплътност

Вино и лед... И щипка мъгла

Писмо (2)

Любов ли е?

Сутрин има роса

Аз искам да съм ..

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало

Различна

Вeтрe...

Почти есен...

Остаряване

Без

По-хуманно отношение към инвалидите

***

Потребна съм

Неотлъчно

Слънчеви несгоди

То

Свекърва. Не всичко е такова, каквото изглежда...

Веселите приятели

Очи

В плитчините

Притихнало

Опашка