Похапвахме си с Пешо кървавици
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля – ...
Един ден ще платя цената и ще бъдеш мой.
Колко пък да струват две ръчни гранати?
По-малко от една твоя целувка,
По-малко от сто години затвор.
Един ден ще дойда и ще те отвлека, ...
Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето. ...
Любовта кара хората да правят странни неща..
Вероятно никога няма да видиш тези редове.
Вероятно няма значение дали знаеш,
че те обичам, или не те.
Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа, ...
Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...
на младата поетеса Полина Михайлова
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние. ...
И днес полуобичана осъмнах,
някак свикнала и примирила се.
Очите си доволно аз потърках
и чух шепот познат "И този път не!"
Живот на полусъединител: ...
Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...
Сънувах те…Къде си днес?... Здравей,
далечна моя паметна любов!...
Здравей, ценителко на стихове,
поела някога към пристан нов!...
Какво остави ни животът и ни взе - ...
От ранна възраст търсех любовта
сред нежни цветове, дори сезони,
научих, че са нужни две крила
да литна и тъгата не запомних.
Била е тя навсякъде край мен, ...
Отиде си! Защо сега се връщаш?
Ти с мъст затръшна входната врата!
Да не си решила да прегръщаш
туй, което в мен уби сама?
Да не си посмяла да припомняш, ...
В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара ...
Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо - ...
Върви си! Каза ми Смъртта –
при мен за тебе няма място.
Защото тук безсилна е Скръбта...
Какво от туй, че да живееш е ужасно?
Не си за мене! Каза ми калта – ...
Преди време, може би, около година
поглеждах чата ни, дали си на линия.
Уви, сега не е така...
Питам се къде греша?
Дали сърцето нещо се е повредило. ...
Не знам дали животът се обърна,
или пък се зарáвни моят път,
или от мен съдбата се отвърна,
та нощи ранни дните ми къся́т.
На спомените тлеещи керванът ...
Приех съдбата. Ти да си далече,
някъде във паралелен свят.
Но чувствам те, макар обречена,
че с мен ще си до сетния ми час.
Кълбото се изнизва, аз го зная, ...
Не зная какво си, нито къде си.
Дали си във въздуха, или пък не.
Но зная, че винаги с мен си.
Че ме държиш с изпънати колене.
Не ми се налага да се озъртам. ...
Какво ли означава уважение,
щом вече всичко има си цена?
Какво разбирате под честно отношение -
та днес и въздухът мирише на лъжа...
Какво ли значи пък това приятел, ...
Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...