Стихове и поезия от съвременни български автори
Възкресение
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
Промисъл в любов
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
Най- влюбена
и до болка ми се вричаш,
не ме жегва така,
както липсата ти тук, сега.
Сега, като те няма, ...
Спомен
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
Искам само с поглед
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...
Грива
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...
****
остане от теб, са снимките,
спомените и дрехи, ухаещи
на теб.
Винаги ще си те спомням, ...
Промисъл в любов
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
За да гори на Вярата свещта...
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...
На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...
Някои ден...
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми, ...
Послание
на какво са способни
един допир,
една дума...
Могат да те разтреперят ...
Грешна съм, Господи, грешна съм...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...
Изкупление
а мъките – безкраят,
кръстът, ням Амвон,
чистилище към Рая.
Погледът – ...
Тоягата
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони ...
Посветено
Сто посоки започват пред мен.
Всяка крачка сега ще е изход.
Но избирам си твойте ръце.
Те небето ми цяло побират, ...
Вовеки с нас си!
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...
Гибел
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...
Храмът на обречените
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона ...
Емигрант
де намерил никого не си,
да търсиш своята особа
някога оставаш ли?
Но не, в страна, стая или дума ...
Амфора
от глина!
И вярвам аз, че е така.
От глина съм!
Отвънка грапава, ...