Стихове и поезия от съвременни български автори
Опит за признание
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната, ...
Хайку (18)
в процеп на скалите
есенен залез
Никога
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...
Фаетон
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...
За всички "вас"
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха, ...
Нощта, в която плаках
Сърцето стене с бурята навън,
не ще те видя пак на моята врата.
Дали ще дойде пролетният звън
или завинаги ще ме оставиш в пустота? ...
Космично
във мен... дълбоко в моята душа
и в цялото ми същество, от светлина!
Едно със твоята... искряща чистота,
изпълнено с безкрайна, близост, ...
Има такова животно
които те изпиват
с една целувка,
изтръгват езика ти,
поглъщат сърцето, ...
Днес краят в начало роди ме
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...
Смяна
Предишният народ бил прост.
Днеска мислим по-критично.
Ще сменят кръста на Христос.
Не бил скован демократично.
Ти да видиш
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...
Музиката...
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...
Родопска нощ
Неприветен пейзаж, озарен
от Звезди и Луна пременена;
в необятната нощна вселена
се разхождам без цел устремен. ...
Щом кукувица закука
бухал
бухне
в гората,
мен ...
цедката на приятелството
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора, ...
Спомен за една любов
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни, ...