Стихове и поезия от съвременни български автори
Еднополова "грешна" любов
страстно обвити и сляти.
Две сърца, неотделими,
обичащи, сякаш агнати.
Сочени с пръст - подсъдими, ...
Есенно сбогуване
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...
Горско приключение
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...
Сълза без корен
Росица Чакърова
Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки ...
Великден
Чакаш ти. Великденът отмина.
Взираш се със старчески очи
в пътната врата. Дали ще минат?
Масата препълнена стои. ...
История хилядолетна
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...
Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...
Листец от здравец
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...
Дъжд
Кап-кап. Китайско постоянство.
Уплаши врабците по жиците.
В си бемол, увисна домът
в мъгливо пиянство. ...
Аз и за себе си с любов
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал -
за пътя си като помисля,
напред съм винаги вървял! ...
Моят клоун
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...
Караници
как вечно излизам виновна,
как никога не ме слушат,
как по цял ден ме обвиняват.
Как само проблеми ме гонят, ...
Аз
вече толкова години,
се превърна в занаят,
практикуван със роднини.
Твърде просто е да мразя, ...
Любов
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...
Грам безумие
видях лика ти, мила моя - недолюбена!
О, Луна, като сън спомена избледня...
Балканът е гневен
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.
Захвърли реката в бурно море, ...
Реквием за една страна
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече, ...
Oгледало
Ето творение стилно емблематично
тук всичко е композирано отлично!
Поднасят соловите инструменти
безброй ярки слънчеви орнаменти!, ...
Стъпки на кръст
обикаля кръга осветен Костадинска икона.
С непрехапан език любопитство събудено чака
да ожари пети простосмъртната бледа мадона.
И извива ручило на гайда, и следва го тъпан, ...
Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его. ...
Към теб..
и любовта ми мъртва
с кръвта ми да покриеш.
Животът ми в мъки пропит
и в страх е скрит ...
Сармата
в селó забравено от Бога –
мъж Добри, як като скала,
на който викали – Сарма...
Кротък бил човека, работлив, ...