Стихове и поезия от съвременни български автори
Извод
И датата в календара отлетя
И няма връщане назад
А до вчера бях си още млад.
Денят замина безвъзвратно ...
Разликата на връщане
Учудващо, пътят на връщане
с нищо от този на отиване не се е променил...
Разликата е – че ти вече не си същия,
какъвто преди това пътуване си бил...
Мелодия
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...
Познайте се
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари, ...
Какво остава накрая?
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...
Времето на мечтите
Времето на мечтите
Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд
да освежа паметта си, ...
Разкажи ми
приказка за стари дни.
За Багатурите незнайни,
за Колобрите омайни.
Как със своите приказки сакрални, ...
Състезание
От състезанието по благополучие.
Финалът е мираж в пустиня.
Състезателите се множат.
Пистата става все по хлъзгава. ...
Други няма
очите парят и сълзи излизат,
задавя ме алергията, кашлям...
и сякаш, че студено е по риза.
Часовникът, с една стрелка останал, ...
Минка и Таньо
И днес все още, през Т ...
Тръгни си
Тръгни си и кажи ми сбогом.
Тръгни си и не се опитвай пак да ме докоснеш
С устните ти, от които се нуждая.
С очите ти, за които тайно си мечтая. ...
Родопско утро
Отдъхнали хората тръгват,
надето дългът ги зове,
и днес ще садят ветрове,
и свойте сърца ще залъгват. ...
Изложба
Как да опиша тез красиви цветя?
Като на ябълка райска – с една малка костилка
ще ги посея на топло – в мойта душа!
Родена в Обич – една свидна рожба, ...
Приказки за нас - Сбогуване с Очакваното
ръба на изгрева беляза.
От нечий сладък сън
парче огромно си отряза.
Преди съвсем да порасте, ...
Поети
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка, ...
*Все още без*
марак заложена да е тя.
Сърцето ми не свири ноти,
защото липсва музата.
Очите ми се крият нощем, ...
Гръм
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...