Стихове и поезия от съвременни български автори
Фантазия
Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.
Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.
Хор от диви животни с диригент маймуна.
Отпивам от живата вода за да избистря погледа си, ...
Есенно
За която пак ще пиша рима.
Дъжд моля те поспри!
Още малко потърпи.
Аз искам ти да спираш. ...
Ти тръгваш!
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога, ...
След чаша шампанско
Кръвта се събужда опияняващо млада.
Надвили от хората всякакъв свян,
очите ти черни са огън на клада.
Парят бедрата ти с огъня див! ...
Когато Душата ни боли...
и прелива от очите...
... като бисерни искри...
Вземи я в шепи... своята Душа...
... погали я.... погали... после с Дъх я ти стопли... ...
живот во темнина 🇲🇰
темни очи во темна соба
најпосле темнината ме заведе
го оставив минатото да спие
во својата скршена колевка ...
Мурад Пустинника
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...
Равносметка
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...
Аз пък - не
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...
(не)доверие
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...
„Чудното“ днес
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
Скрит
лицето в нея да мога да скрия.
Лист, химикал, стиснал в ръка,
аз там страховете си искам да скрия.
О, алкохол! Да пия ми дай, ...
Сонет за Хейт
е да съм с вас във тъмния ви ден.
Но, скъпа Хейт, аз убеден съм, без съмнение –
не съм за вас и вие не за мен.
Безкрайно ви съчувствам как в безнание ...
Пуст замък
като необитаем приказен замък
душата ми сякаш умря
и остави тялото ми
както иска да ходи по тази земя ...
Дърво без корен
Живее човек в чужбина, вече втора година,
а бяха заедно с любимата му двамина.
Като дърво без корен живее сега,
със спомена за Родината за някога! ...
Есенин
Сребърнобледа прекрасна украса
и срамежливо-засмяна луна;
разумът от алкохола е втасал;
от алкохол... и от скръб по жена. ...
Приятелство
Топло е в студените дни,
топло ми е в душата:
чаша чай + чифт добри очи
и целия свят ми е в ръката! ...
Потъва сияйното слънце
навън възцарява нощта...
студът ни обгръща полека...
със себе си води смъртта...
Забравих ли, да те целуна?
Аз, която цяла в паяжини
бранех нашите мечти,
ръсих сол в пресни рани.
Аз да плача, ...
Майчина утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете, ...
Предателство
не, не, и не!
Няма да се влюбваш!
Ти си кучка,
обичаш само себе си! ...
Червеното
сред тръни, съчки и бодли.
Неуловимо като рибка
прегаря сухите треви
и литва със крилата на калинка ...
Магарешки работи
Магаре е решил да купи.
От съседните села събран,
шарен свят се трупа на мегдан.
Всеки вика-стоката си хвали. ...
Път
Заръка майчина...
Това ни води
... през дните ни напред...
и с любовта с която ни закърмят... ...
Живот с продължение
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...
Нещо кратко
да пораснат..
искам да ги нацелувам
те поне са безопасни.
Безплътна е любовта
се взирам в нощна красота,
както винаги,
безплътна е любовта,
през музика желана ...