Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Oмагьосана гора

Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная! ...
711 3 26

Ограда от лунни лъчи.

Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...
1K 2

Ако влезеш в Душата ми сега

Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...
1.2K 5 20

Прах от спомени

До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...
3.5K 15 21

Земята не ще да престане

На ......
Земята не ще да престане...
край слънцето да се въртú...
тъй както не ще да престанеш...
да вярваш, че всичко блестú... ...
519 1 2

За хубав ден и добро съседство

Кажете на съседа: Добро утро!
Питайте го как е, всеки ден!
Повтаряйте процеса всяка сутрин.
Човек за блага дума е роден.
Ако съседът ви, не отговори, ...
804 1 3

Този миг

Този миг е жесток и мирише на кръв от девици.
Рикошира вината и удря ту в теб, ту у мен...
Знай, не си нито бог, нито аз съм езическа жрица –
днес съм хищен чакал, не дебни ти за жертвата в плен.
Ще си браня честта, както майка си брани децата – ...
975 8 22

Вдъхновено от Далчев

Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги
и бяла черна, а на нея закачен е лист:
"Стопанката на люлинската стая ...
783 1 1

Старият ерген

Старият ерген вкъщи се прибира,
уморен палтото на дивана мята.
На масата присяда с чаша бира,
глава подпрял се взира във стената.
Сърцето му плаче за домашен уют, ...
650 1

Лора

Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...
548 1 8

Душа под възглавница

Душата под възглавница ще скрия
сърцето ще оставя на перваза
дъжда, кръвта му да измие
а после го сложи във ваза –
цветя, в която може да поникнат ...
863 9 7

Изплакано стихотворение

Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...
705 6 6

Зима

Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие. ...
1.1K 1 7

Храна за размисъл

> Сълзите ми повикаха дъжда,
> лицето ми повехна като цвете.
> Дали в мен ще залича срама?
> Навлякох си гнева на боговете.
> В душата ми бушува ураган, ...
582 1 5

Мария

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива. ...
747 4

Откраднати стъпки

ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ
Росица Чакърова
Като нежна тревичка се люшка
уморената моя душа,
завъртяна от силни вихрушки, ...
786 2 9

Край огнището

С чаша червено вино в ръка тя
стои. Изведнъж в
тишината на уютния и дом, дочу
някой да почуква на входната врата,
тя стана и тръгна пръсти, за ...
864

Еден ден ќе ме бараат 🇲🇰

Еден ден ќе ме бараат
и нема да ме најдат
зборовите ќе бидат снегулки
под моите чевли
а сепак нема да го погазам ...
453 1

Извезана под Млечния път

Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...
617 1 11

Мъжко момиче

Едно мъжко момиче
изхвърли в реката
всички мъжки капризи.
На брега една лира припява,
облича деня в слънчеви ризи. ...
804 1

Превърнах се в огън пречистващ

Нанасяше удар след удар...
събаря ме пъти безброй...
но винаги сила намирах...
изправях се все на нозе...
Но ето... врата ми ти сграбчи... ...
511

Изповед

Нищо нямам,
никой съм,
няма какво да ти предложа,
нямам злато,
нямам и пари, ...
849 1 8

И никога не ще си тръгна

На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя. ...
1.1K 3

Ще бъда

Ще бъда до теб
дори да си птица
точка в небето
въздушна частица.
Ще бъда до теб ...
894 3 22

Ръцете си подай

(...) за всичките тъги ще отговоря(...)
Станислава Немска
Не, няма да те питам за тъгите.
Без отговори. Сгънати в похватност.
За писъка стаен, подмолно скитащ, ...
1.1K 5 7

Аз съм българче

Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам, ...
2.5K 8 30

Когато се влюбя....

Когато се влюбя
котка съм дива,
на огъня ставам сестра.
Пожарът в очите ми
така ми отива, ...
663 4 11

Тя

Тя е целият живот
Началото и краят
Думите
в
душата и сърцето ми ...
798 1

Моят свят

Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...
966

В бъдното

Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи, ...
709 2 6

Малките неща

Малките неща
Малки камъчета са онези,дето
преобръщат и кола на равно...,
а в живота, малките неща, където
правят сладкото горчиво и отровно!! ...
1.9K 1 15

На времето

НА ВРЕМЕТО
Аз преди време бях в Иран
и там разбрах, че с мои думи,
от тия хора бях разбран...
И те небяха малка сума! ...
496 1

Край Марица

Тече безспир река Марица,
от векове под синьото небе.
Сребриста, мълчалива птица,
лежи в тракийското поле.
Край нея дните преминават, ...
671

Грешници

Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст ни даде, за да ни е срам. ...
1.5K 1 12

В теб останах...

Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен. ...
830 11 9