Стихове и поезия от съвременни български автори
Поетични сезони
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...
Ма тематика
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...
Зарежи го тоз мискин!
аз отдавна ти простих.
Зная, че сега е модно,
даже стих ти посветих.
Да ти кажа честно - липсваш ...
Есенни философствания
Дали ще се случи не зная,
но в мен зароди се желание,
в словесен двубой да узная
нивото на свойто умение ...
Днес 2
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена, ...
И все пак искам...
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...
Българче
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам, ...
Клошар.
През тайна дупка гледа
живота на богатите.
Не завижда!
Просто наблюдава! ...
Може би...
моите желания,
през твоите възможности...
Ако се харесам
чрез ръцете ти, ...
Наследник
Росица Чакърова
Не зная даже как да те наричам.
Безимен си. По-скоро... без лице.
Как мога някой "никой" да обичам? ...
Ще се върна
Чисто нова. Преродена.
Макар и да не си до мен,
към тебе пътя ще намеря.
Очите ми да вържат. ...
Будна тиква
Действащи лице: тиква и будител
Забележка:
При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата
Сценарист и режисьор: Лео Бедросян
На времето
и там разбрах, че с много думи,
които нося, бих разбран...
И те не бяха малка сума.
...
Нападай ме колкото искаш
С теб дълго кръстосваме саби...
в напълно излишен двубой...
нанасяме рани след рани...
веднъж не си казахме: „Стой!”... ...
Животът, немирен хлапак
за миг се огледаш и тупнал в кана́вка.
Посипвай го с пепел, забърсвай го пак...
Зарива те с изпити, няма поправки.
Замеря те с кал, после бърше ти бузите, ...
Идентификация
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...
И какво от това?...
И какво означва за теб -
осем букви, с които се вричаш,
думи - две от любов към поет?...
И какво като толкоз мечтаем, ...
Отказване от себе си
не съществува."
каза някой някъде
и ми запуши гърлото.