Стихове и поезия от съвременни български автори
Звездите блестят, но угасват
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива... ...
Лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...
Разплитане на тишините
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
Инфарктно състояние
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава, ...
Октопод
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...
В друг живот...
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години, ...
Любов ли е?
прокрадва се твое докосване;
разделят ни хиляди светове,
за нова любов май готови сме.
На отсрещния бряг на реката ...
Изповед на един ерген
детство, младост, семеен хомот.
Вече и средната възраст премина,
всичко отлагам, а времето мина....
Моите приятели стари с внуци играят, ...
Заключено време
Росица Чакърова
Часовници... А пълно е с безвремие.
И пулсът му отмерва вечността.
Как искам само миг да й отнема ...
Така
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
Bloody sunday
че ви харесвам,
повече се разбирам
с непознатите,
аз дори не съм себе си ...
Детски стих за България
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце; ...
Помня
помня вкуса на устните ти.
Помня как дъха ми спираше,
щом в очите ми се взираше,
помня лицето ти красиво ...
Чѐдо на тъжния свят
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...
God
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...
Стачка по нашенски
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон. ...