Стихове и поезия от съвременни български автори
Тая зараза е невидима
с фенер в ръка, в светъл ден,
тръгнал преди много века
да дири сред хората Човека!
Не знам Човек намерил ли е Диоген, ...
Пленена реалност
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.
Една година после в коловоза. ...
Човешко същество
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...
Cold sun
от студеното слънце в очите ти,
още малко назад
и ще започна да ти говоря на Вие.
Потъване
слънчеви глухарчета,
завихрени от влюбени течения,
ефирно носят се
с пулсираща виталност, ...
Защо съм тук?
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.
Дори камина да запаля нощем, ...
Не си ти човек, но си кукла
с десетки, стотици конци...
с конци не, но с хиляди чувства...
и с някого, кой ги държи...
не си ти човек, но си кукла... ...
С моята душевност деликатна
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...
Калина
Преминах гората.
Хвърлѝ и един поглед
в тъмното -
ще го преплувам. ...
Моля те, Господи, нека да пиша!
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя... ...
Минаха години
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш, ...
Удавяне в мисли
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...
Ги сечат гранките на кои седат 🇲🇰
во моите раце зима
додека луѓето ги сечат
гранките на кои седат
а пеперутките што живеат еден ден ...
Есенна Любов.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми, ...
... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
Ноемврийски етюд
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато, ...
Изповед на един ерген - 2
всички мостове след мен изгоряха
и сега, когато надежда почти не остана
аз срещнах жената тъй дълго желана:
умна, духовна, засмяна и дръзка ...
Ракия за народа
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден... ...
Няма да те пусна просто с тях
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава, ...
Retrograde
които не помниш,
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия,
а няма болници.
Шантава история
Кучето ме лае,
Кокошки ме кълват,
Нощем вълци вият,
И прасето се усмихва, ...
Ти
една гордо извървяна стъпка!
Ти беше моето вдъхновение,
влюбих се в теб и се намирах
в друго измерение! ...