Отново идваш, стъпваш плахо и не искаш никой да те види.
Като неканен гост потропваш на вратата,
знам името ти, ти си самотата.
Пак си чула отдалече, че тъгата ме е налетяла, и реши да ме посетиш, както прави приятелка стара.
Влез, не стой на прага, поеми си дъх... ...
Добрият човек, по дела се познава,
не по усмивки и думи красиви,
той, обещания напразни – не дава,
за добрината – не чака мотиви!
Добрият човек, интелигентно се справя, ...
Усмихни се, Любов! Усмихни ми се!
С мисли по мене, времето спри!
Виж на небето довечера, сливат се
по двойки безбройните много звезди.
Пусни го на воля - сърцето си, лудото, ...
Беше ли обич? Да, беше... и Е!
В мен си - в кръвта ми, в сърцето.
Шепичка слънце в мъгливия ден,
топло пулсираш и светиш.
Остров спасителен, верен компас, ...
Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.
Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам, ...
Не съм за теб! И ти не си за мене!
Различни са ни Дяволите! Ангелите! Всичко!
Не искам нищо да променям!
Моля те, не го приемай лично!
Аз имам свободата да играя ...
Различна съм и често съм сама
сред своите чужда, при другите една.
В лъжите спира само мрак тъма,
истината искам да погледна.
Борба за власт, надмощие! Времена... ...
По-трудно "Обичам те" не помня...
родено някак бързо и във огън...
От обичане в момента аз се роня...
И не мога обичта да си прогоня...
Тя дойде наистина така внезапно. ...
Животът, като вятърната мелница,
премила дните в прах и никого не пита...
А житните зрънца дали последни са?
Месим ли всеки грях във зърнената пита?
И вятърът пречиства ли душите ни ...
Избий всичките ми представи за бъдеще.
Обезкости идеята, че те познавам.
Сдъвчи свежото ми месо и после го изплюй,
за да изгние по-бързо.
Вкарай повече чувство. ...
С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...
Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.
Искам небето да плаче за думи. ...
Тъмнина и свещ. Свещ в тъмнината, от прозореца се виждат
само уличните лампи и блясъкът на луната...
Тъмнина и свещ, свещ в тъмнината, ЧЕЗ отново ни отне светлината..!!!
Заплатата малка е, малка е тази заплата, кое е по-важно храната, дрехите
тока или водата? ...
Ангели бели без крила остарели...
В наивност, живот и любов раздали...
Защо ли? Като бели педали.
С надежда една, че днес е денят,
във който всичко свое на света ще дадат. ...
Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните.
Голям и необходен е света.
А дом си построяваме във малкото.
Очите ти не са ли две звезди, ...
Все някога ще спре да ме боли,
все някога, но, мамо, дотогава -
пак ще сънувам белите коси,
допрял с чело десницата корава…
Животът следва своя кръговрат ...
Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...