Стихове и поезия от съвременни български автори
Мога пак
без радост и уморен от чуждите неволи бях.
Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,
от себе си различен – за себе си копнях.
Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра, ...
Та-та-та-та-та
в душата ми има само болка, горчива тъга.
Сякаш сълза след сълза, трупат се те, спомени – горчиви,
мъчни, непоносими, напоени с отрова игли в плътта.
Та-та-та-та-та, любов, та-та-та-та-та, любов, ...
Катастрофа
в киселата пепел
на нашето нещастно минало.
Повръщам въжетата,
с които пазеше душата ми ...
Защо я предаде, Живот?
Защо я предаде, живот?
Бе влюбена в теб до полуда.
Тя носеше тежък хомот,
но беше за нея ти чудо. ...
Амфора
Препълнена съм с лято. И с тъга.
На морско дъно амфора съм. Стена.
Далеч пред мен е някъде брега,
а хоризонтът е безкръвна вена. ...
Стиховете ми помни
стиха – да те накарам да се
почувстваш обичана и щастлива!...
И все започвам така – рима
след рима, пиша за любовта! ...
Можеш ли
Можеш ли да дишаш?
Можеш ли да се усмихнеш,
но не насила... ей така, някак истински?
Можеш ли да обичаш, ...
Урока не научихме...
Всичко малее в мараня!
Жадуваме капчица свежест
и молим се на дъжда:
– Не ни отминавай! ...
Любовно въгленче
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада, ...
да видите,че не пиша само песимистично
... може да е без спирачки!
... скача ми се в купа слама!
... Ха дано не види Мама
.. .ходи ми се по въже, ...
Hell in heaven 🇬🇧
And bring back life before!
This pain and grief... they break me.
I can't take them anymore.
We are born in a disaster time – ...
Помниш ли
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига,
бяхме плахо щастливи.
Но щастието е много красиво, ...
Поиграй си с моето Его!
Наричай ме луда и всякаква...
Съблечи ми дрехите, които обличам,
че дразнят ме много понякога.
Изтощи ми логиката колкото можеш... ...
Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани - ...
Любовна присъда
дето е от болест по-лоша.
За болест лекарство или гроб,
а нея в гроб не мога да я сложа.
Тя безсмъртна ли била?! ...
Ламарина
Душата ми престана да работи.
И тя, от самотата опустя.
Зацикли нещо. С бавни обороти
взе да превърта. И напълно спря. ...
Разсъмване
Разсъмва се. Нощта е уморена
от болка и наслада, от екстаз.
Зората пак се ражда подмладена,
усмихната във този ранен час! ...
Майната ѝ на любовта
всичко е черно, потънало в мрак.
И като ранена, самотна птица,
се скривам в черупката си пак.
Пропадам в бездна дълбока, ...