Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Слепота

Слепотата е дар
Хорхе Борхес
Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш, ...
1.6K 1 9

Страст

В мълчанието на нощта
говорят две тела
за страст, помитаща канони
и носеща покой.
Да ги спре, не може никой! ...
596 2 8

Искам да те чуя...

Объркани са всички мои мисли,
не се познавам даже вече...
Чувствам, сякаш съм измислена...
Някак близо... Някак и далече.
Пилея се забързано във дните си. ...
1K 4 7

Чакам те

Обичам твоя тих глас.
Като разцъфтяла роза
усмихваш се срамежливо, нежно,
в любовта ти всичко е красиво.
По-ярко светят звездите, ...
661 9

Не стигат думите

юни 2017 Румяна Славова
Искам ръцете ти - нежните,
очите ти вгледани в мен.
Искам гласът ти и мислите,
устните по-сладки от мед. ...
1.8K 1 3

Разказано с мълчание

Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...
816 5 15

Полъх на вятъра

Душата ми чезне в зов неугасим,
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...
500

Седят си двама

Седят си двама, долу на перона,
очакват вече следващия влак.
Седят си двама в жажда и притома,
а само чакат да се видят пак.
Седят си двама, времето изтича, ...
802 2

Платонично

Връзката ни с теб е платонична,
но какво пък – Платон е велик!
Стигнем ли до връзка романтична,
след години в стих ще съм класик!
В този свят не си принадлежиме – ...
1.4K 8 21

Спасение

Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
1.2K 7 39

Новите дрехи

И аз ще затворя очите си морни
дори да не искам това да се случи.
И няма да славя делата позорни
по чужди мегдани и пътища кучи.
Ще дойдат другари, за да ме обличат ...
633 1 11

Мотив

Захвърлих приказка за Ангел
Без криле
Попаднал в капана на египетска
Отрова
Отлюспих и последните крале ...
1.3K 1

Пуканки

Мозъчните ми клетки
се пукат като пуканки
в жегата,
задушават се,
копнеейки за теб, ...
477 1

Заливи

След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ ...
665 3 5

В душата ми тъга вали

Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама, ...
875 1 5

На почивка в село

През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело –
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя, ...
570 2

Денят

Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...
649 2 11

Не подлежат царе на съд

непогрешими
са царете и на съд
са неподвластни
виновници са
людете - и без винѝ ...
416 1

Още чакам тоз ерген...

Аз па, са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.
И реши да ма покани, тъй, да вида свет, ...
1.4K 4

В очакване и в търсене мечтаех

В очакване и в търсене мечтаех.
За срещата ми с тебе бях готов.
Копнееше душата в усет, знаех,
че ти ще дойдеш, пламенна любов.
Минаваха и дни, и нощи в блян, ...
1.5K 3

Влизаш в мойта спалня като в закусвалня

(Монолог на една мръсница)
. . .
В блока ти си палав съкооператор,
а при мен - редовен, лаком консуматор.
Често пребиваваш гратис в мойта спалня, ...
1.1K 4 18

Въртележка

Седим си заедно с останките от моя свят
и очаквам вече 10 века отговори святи от тях,
но продължавам и горя си в замръзналите мисли вечни
нито помощ, нито гък... само грях и страх.
Всеки час в година се превърща и не може, ...
914

Върна се

Върна се
Сега се връщаш, плачеш и се молиш
измамена и унизена ти.
С любов ли искаш пак да ме отровиш
Благодаря, но много ми горчи! ...
534 2 4

След мен..

След мен...
Роден съм в понеделнишко начало.
Ако мога да избирам ден за смърт –
да бъде петък! И под мене ще е бяло –
сатен в ковчега черен. За отвъд. ...
809 3 9

Акатист*

на Росица
След грохота на словопада,
в лоното на свята тишина,
съзирам чувствените клади
в безмълвен поглед на жена. ...
1.2K 4 21

Път

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,
а Май във дърветата светло се рони
и вятърът бяга – отвързано куче.
Знам, нещо красиво със мен ще се случи.
Усмихва се пътят, напред лъкатуши. ...
817 2 9

Детето на куплета (за Петя Дубарова)

Пораснала сред думи и куплети,
момиче със блещукащи очи.
Частица от огромните поети,
летяща със небесните звезди.
Родителите кръстили я Петя. ...
529 1 5

Нобел и Оскар

Животът си тече в обичайно русло -
от памтивек така е – още от Аврам.
За мизантропа скучен е, без лустро,
за други тук е рая на Ева и Адам.
С червен конец на възли и стръкове метличе – ...
1.2K

Илюзорно

Съжалявам, че пречупих крилата ти...
знам само, че ти пое цялата отрова,
раниха ме с думи, изстреляни куршумено,
за да не стигнат до сърцето и душата ми.
Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб. ...
1.3K 3 15

Луна

Сърцето трепва отново.
Душата за небитието копнее.
Всичко е една каша.
Вятърът говори с твоя глас.
Слънцето гали с твоята длан. ...
772 1

Немирности

Все тревоги, тревожности.
А искаш ли да си с мене? Не искаш,
какво правиш тук? Все тревоги, възможен си,
по-възможен от мене и всички накуп.
Ти си смисъл, сладък смисъл, ...
602 2

Завръщане

На малка спирка слизам
навсякъде е мрак, мъгла.
Без да искам дишам
усещам родната земя.
Нарамвам раницата стара ...
609 3 16

Еньовден

Билки омайни
от нощните тайни
плахо надничат...
Вещици бродят
към извора ходят ...
565 2 11