Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

От другата страна...

Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен... ...
1.1K 5 11

Насън

Ще долетя насън да те целуна –
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето ...
1.3K 2 18

Разчитане на Божиите дири

Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...
915 4 15

Когато те заобичам...

Когато те заобичам, когато се влюбя
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...
670 3 6

Смили се

Краде ме хладно безразличие,
пристъпваш - гладен хищник.
Смили се, просяк да крадеш!
Да му събличаш скъсаната риза...
А погледът ти плува и ...
646 1

Достатъчност

Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...
1.3K 11 30

Дъжд

Прелитат птици отвън,
живота лети като сън.
Разбужда ме пролетен звън,
дъжд прозвънва навън.
Целува капчуци, дувари, ...
634 3

Завръщане

И бях дете, имах мечта,
да разбера що е любовта.
Къде живее тя, как мога за
себе си да я задържа.
Тя, любовта, бяга постоянно, ...
856 1 2

Почти в дилема

Събрал съм скромен капитал -
за семеен бизнес, бих го дал,
но изпаднал съм почти в дилема -
къде да си реша, проблема?...
Как да почна бизнес тука, ...
692 5 10

Последно

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...
1.1K 12 13

Дай ми сънища

Аз някога ще бъда птица.
Прелиствай бързо живите мечти.
Порязвай пръстите ми, нека се накъсват
последните останки от живота ми, правдив.
Поискай покрива на тихите небета. ...
634 4 9

Ти си тук

Ти си тук, а сякаш те няма
толкоз близо, а толкоз далечна.
Впила поглед в морето,
сякаш виждаш дома си.
Ти с него говориш, ...
557

Самотни души

Самотни хорица сме в забързан живот
в успехи, провали минават ни дните,
забързани в своя поход към златен кивот,
изпускаме всичко, което осмисля душите.
Самотни сърца сме, сред други милиарди ...
462 4

Огънят ти ме смрази

Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда. ...
1K 3 8

Стига тичане

Седим.
Двама с теб.
Мълчим.
Докосваме късчета лед.
И ги топим. ...
582 1

Кръг

Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...
524 2 5

Любов ли е?

Не е любов да кажеш, че обичаш,
не е обич стихове да пишеш..
Не е любов и да си главозамаян,
хормони са и това го зная.
Не е любов да подариш цветя, ...
772

ДЗобрина

От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...
676 4

Катаклизъм

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...
2.2K 7 8

Свързани души

Connected souls
И сякаш те познавам цял един живот,
а всъщност знам за тебе твърде малко...
и сякаш полетът суров ме води към небе необятно
и сякаш в някой друг живот ...
1.4K 3 3

Разчупи ме

Разчупи ме парче по парче,
оголи всеки нерв на душата
и кръвта застави да тече,
всяка фибра разбий без остатък.
После пак ме рисувай с очи, ...
2K 2 10

От високото

Високо вдигнати са летвите.
До тях не стигат даже клетвите.
Под тях минават само бедните,
последвани дори от средните.
Над летвите стоят богатите, ...
612 1 5

Пролетна импресия

Генка Богданова
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти. ...
625 2 6

Присъда

Потъмня небето
доскоро слънчево и синьо,
мълчание се настани в притихналата шир,
предчувсвие за мрак премина,
за краят на спокойствие и мир. ...
703

Спомени

Аз бях на двайсет.
Ти – двадесет и пет.
Аз – плаха девойка,
ти – романтик и поет!
Съдбата ни срещна ...
2.1K 4 7

На чаша

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...
558 2 3

Нощта

Нощта над сърцата ще бди,
грее от лунните звезди.
Ще зее, като пропаст в нашите души,
волна, като птица ще отлети.
Ще слеем горящи тела, ...
588 1 9

Сватба в Арбанаси

Цветни губери разстила
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси ...
606 3 10

Сред тишината

СРЕД ТИШИНАТА
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен! ...
634 3 5

Истината я творят делата

няма истини
половинчати
няма истини
витиевати
истината я творят ...
390

Целувай ме

Ела при мен в самотната ми стая
и припомни ми за годините ни диви
за раните които не зараснаха
и думите които не си казахме,
за силата която не намерихме ...
950 6

Продължение...

132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава ...
795 1

Полет на жена

Летя със ятото на птиците,
с очи загребвам синева.
Събирам топлина в зениците
и я раздавам по света.
Пристигам щедра като лято, ...
753 1 5

Човекологика

От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...
1.1K 2

Посветено на мама..

Обещание;
Ще прикрия сълзите със смях,
Ще прикрия мъката в игра,
Ще прикрия самотата в дела в ЖИВОТ
Ще се радвам на животни, а не на идоли, ...
2K 1