Стихове и поезия от съвременни български автори
Рамка
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...
Думи за крадеца
/30.10.2016г./
Та той неистина е спец
ти няма как да го познаеш,
за тебе е дори светец, ...
Безглаголно стихотворение
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък. ...
Патология
в потрес и душевна дисхармония.
Деца-войници от натрапен „рай“.
Що за колективна патология?!
Хитлерюгенд има своя брат: ...
Кротка река
като кротка река
около която всичко притихва.
Хората се разхождат по брега
момиче на момче се усмихва. ...
Дали не живеем твърде сложно...
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...
Поиска го
и случи се,
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах. ...
Естествено
из дълбините,
но се откривам
в несложността им.
Всяка една ми ...
Алгоритъм за сбогуване
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.
- Не ме докосвай... – ми прошепна той. ...
Ахра'вемра /Енимия/
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше, ...
О,бич...
провикна се един поет:
— Почивай, майчице, във мир,
аз пак ще ходя на гурбет!
Знам, че ти си тежко болна, ...
Щастлив кошмар...
а уж така устойчив...
В корема му... Пеперуди!
Сега чувства се жив...
Несъмнено този кошмар ...
Мълчание
разбирам те и без да те превеждам.
Не е ли всяка глътка въздух среща,
когато дишаме в една вселена?
Не знам да съществува друга близост ...
До после
А всъщност беше август
Не помня сега се уча да забравя
До после и няма след това
Само пепелник, фасове и чаши със вода ...
Златна ябълка
сее вятър безлик пепелта
и където прашинките спрели са,
никнат залез, звезди и луна!
Светилата разказват ми приказка - ...
Старата топола
с вятъра немирен, си говори -
славеева песен, влюбена, изящна,
праща към небесните простори.
Във унес потрепват й, нежно листата ...
Лъвско сърце...
Твоята светлина
е вътре в мен...
като шептящ вик,
като цветен звук ...
Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели, ...
Помниш ли
Какви лудории с теб сме правили?
Колко време ти отне? Вече спиш ли добре?
Изцяло обърни ми гръб поне!
Да не виждаш как падам на колене. ...