20 538 резултата
Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
  1503  16  18 
Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
  312 
Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...
  769 
Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...
  589 
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...
  478 
Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...
  477 
Ја изгубив рамнотежата
на душата имав малку катран и гнев
бидејки се растури моето јато од бели птици
бидејки патем ги сретнав
добриот,лошиот и проклетиот ...
  320 
Само Времето ще каже
за какво кой става.
Кой е истински и важен,
кой е с теб за маса.
В трудните моменти често ...
  727 
Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...
  2275  14  40 
На чужди думи да робувам,
фалшиви маски ли да нося?
И неволно ли да се сбогувам
със честта си, дето нося?
За слава ли да бъда мила, ...
  983 
любов е - и да
се привличат атомът
и електронът
  263 
Ако през
живота проумееш
и че няма
смисъл да живееш,
то поне ...
  341 
Пред тебе аз маската смъкнах...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...
  358 
Кога музиката ќе биде здодевна
кога нема да имам сили за волшебно изразување
небото ќе се скрши
месечината ќе остане без дом
а ѕвездите ќе ги дочекам на тераса ...
  263 
Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни – ...
  558 
Събуждам се и осъзнах,
че лебедова песен пея...
Затичах се след своя грях
и почнах да благоговея!
Обгърнах света със очи ...
  368 
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек ...
  731  10  21 
"Любовта - това е желание да живееш."
Ето ни отново - в мрака потънали,
и небето плаче, всичко помръкнало.
Дявола вселил се е в нас отново -
караме се, за казаното от другия... ...
  709 
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...
  1678  15 
Тя е една от светлите ни прояви
и сочи ни дали сме криви или прави,
ала гузна ли е, тъй боли,
а всеки правил е бели.
Нека всеки да се постарае ...
  542 
След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
  424 
Холограмно
Накъдето да се завъртиш,
в многоцветната му гама,
изненадан ще установиш,
че е всичко холограма. ...
  830 
Понякога ми се ще да разбера тишината
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз..., ...
  617 
ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...
  412 
Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото. ...
  883 
Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза, ...
  333 
колчем примерно е поведението
и прилежно
и възкачването в управлението
е вървежно
  344 
ЗАТУЙ СЪМ ХЕКРЕДЕЛ
Вървя си аз по своя път,
макар, че стъпките провлачвам,
не искам някъде да спрат,
защото още се изкачвам! ...
  339 
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
  859  17 
Когато навън е снежно студено
на снежинките усмихвам се
и в песента се стопля сърцето ми
докато те танцуват в очите ми...
  607 
Аз крача по трънна пътека...
нозете ми вече кървят...
но дълго ще нося усмивка...
до пустия ръб на светà...
  309 
Сив град, мрак и прах.
Къщи от бетон. Четири стени.
Души навред обвзети в страх.
Уви, всичко може да се промени.
Хора като зомбита бездушни, ...
  676 
Много са хората днес,
дето сами се провалят.
Те си жадуват за чест,
но си имиджа развалят.
Влизат неловко във кръг, ...
  335 
С явни... задъхани мисли
като в огън посягам.
Бездънни... и остри въздишки
в тъмното тихичко лягат.
Не спирам да викам... ...
  677 
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
  1721  17 
Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога. ...
  461 
Бездуховност, навсякъде около нас,
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба, ...
  508 
Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...
  730 
...
Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
  381 
Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...
  387 
Предложения
: ??:??