Стихове и поезия от съвременни български автори
В памет на Тихчо
и летят на ята пеперуди,...
там ухаят градини с липи,
но не можем от тук да ги видим.
В този Рай си навярно щастлив ...
Просякиня 2
свежда погледа си смутено.
Чистотата това дете обича,
но от зли хора е заобиколено.
Светът е тъмен, коварен и жесток, ...
Недоизказано
Но с думи, нищо няма как да ти докажа,
Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,
Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,
Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна, ...
Питам се
измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?
Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана
от злобната умора на хората,
забравили да се опитват? ...
Прости
твоят стар Гаврош.
И пише тъпи есемеси,
а не бива да се меси.
Без разум бе останал ...
На Христо Ботев
като ВÈТХИЯ и НОВИЯ ЗАВЕТ
и като слънца в сърца да греят
. . .
а от всесъгрèтите от теб - ...
Събуждане
Само ти съзря нещо във мен.
И след дългия сън ме събуди,
когато в дъжда, окрилен,
за живот сетивата възбуди. ...
Благодарствено прозрение
Толкова много получих от семейството.
Избегнах случайно тежките режими.
По-добре от мен познават лакейството.
Не е нужно на опашките да се редя ...
Кузьово - родопски кът
всяка сутрин с мен пътуват
във ръце със чанти тежки,
на децата да слугуват!
Селото не е далече, ...
Пазарна икономика
Да достигнат върха,
нашите родни тарикати,
душите си давят в греха
под егидата на гилдии познати. ...
Изгубеният ключ към любовта
неуморно времето изтича,
осени ме пролетна мечта
да се събудя от зимния си сън.
Разкъсвам лепнещия мрак ...
Гоблен
Не спирай, не поглеждай към зимния прозорец,
Бродирай, не поглеждай към пътеката, към двора,
Не вдигай очи от цветните конци, ший без умора.
Не спирай да слушаш как будилникът тиктака, ...
Хищници
Хищници! Навсякъде.
Събличат те. После те разкъсват.
Играят си. И те целуват.
Мачкат те. После те докосват. ...
Нелогично някак си...
В ония дни, когато всичко
бе светло, весело начало,
когато вярвах, че едничко
от мен се иска – да съм цяла, ...