20 539 резултата
Защо пък земята да не бъде плоска
защо пък ..не
защо пък две успоредни прави
да не се пресичат..?
защо пък вселената да е безкрайна ...
  293 
Слънцето си отива. Сянката наближава.
Но светлината на нощта ме прегръща
в обятията си. И страхът и мракът си отиват.
Затваря очите ми. Отключва сърцето ми.
Шепти ми, че едва сега проглеждам. ...
  1087 
To observe is to perceive,
to unveil those who deceive.
The see the demons within and without,
to discover the weakness of the proud.
I peer into the depths of the ocean ...
  1270 
Не върви толкова бързо из живота.
Остави се вятъра да те настигне.
Иначе няма как да усетиш бриза му...
по следите на този миг от любов...
Дай този шанс на сърцето си! ...
  1177 
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ
Добрите хора лесно ги раняват,
ех чупещи се клончета техните души,
те как постъпват ден и нощ внимават,
лъжи, обиди удряли техните уши. ...
  1074 
Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...
  4791  46  90 
Потъват стъпалата ми в пяна,
в пясъка на тези бели вълни,
в ръцете на морето, което ми пее
тихо на сърцето, как плуваме двама.
Старите капитани с китара мечтаят. ...
  997 
Емоциите в живота
са като солта и захарта.
Те извират от водата
и се вливат в сала на душата.
Да се развълнуваш. ...
  2248 
Генка Богданова
Душата ми e днес пред нея на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла. ...
  412 
Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта, ...
  883 
Театърът на живота се разиграва,
постановката остарява и се подновява.
Сценарият вече се пише самичък,
а поет се мъчи не само едничък.
Актьорите, както Шекспир е казал, сме ние, ...
  404 
Силни сме! Дори и в слабостта си,
приели я за временен залог,
избрали правото на свободата
и вярата - ключът дарен от Бог.
Силни сме! С усмивката която ...
  609 
Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели ...
  481 
Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората, ...
  1331  11 
Не трепват клони от тополите,
не свиват птиците гнезда,
не се усмихват вече хората,
а дните стапят се в числа.
Стареят тихо само думите – ...
  506 
Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била, ...
  460 
Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...
  755  15 
Когато те заобичам, когато се влюбя
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...
  441 
От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...
  798 
Обещание;
Ще прикрия сълзите със смях,
Ще прикрия мъката в игра,
Ще прикрия самотата в дела в ЖИВОТ
Ще се радвам на животни, а не на идоли, ...
  1572 
В измислена от ролите игра
сюжетът сенките преплита.
Превръща същността в гора
и всекиму налага се да скита
из дебрите на гъстия шубрак, ...
  367 
Всяка птица прегръща небето,
сякаш в облака търси гнездо.
От земята, стаила в сърцето
роден дом като младо дърво.
На крилете ѝ вятър свободен ...
  525 
На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане, ...
  294 
Покрити с накити и диаманти
Всъзможни и невъзможни
Каменни лица с каменни сърца
Безизразни и безчувствени
Покрити със злато и сребро ...
  905 
Не вярвам на пророците фалшиви –
единствен Съдник може да е Бог!
Родени ли сме, мъртви или живи,
не го решава някакъв "пророк"!
Не вярвам, че от името на всички ...
  443  14 
Генка Богданова
Когато ранени, от думи студени,
от злоба, коварство, печал,
се гърчат сърцата ни в плен на тъгата,
потънали в страх, или жал ...
  315 
Къде потъва моето самочувствие и защо усещам се така неудовлетворен?
Защо не мога да си кажа: "Аз съм първият, мен трябва да ме стигат, само мен"?
Това е въпросителна голяма. С години опитвам се да я реша.
Предъвквам и изплювам хапките които хапвам, поднесени ми щедро от света.
Светът, където аз жив ...
  411 
Ценности, традиции, идеали,
или само да сме се наяли?
Кое важно е днес -
красивото дело или грубий интерес?
Какъв е смисълът на нашия живот - ...
  2230 
Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...
  397 
Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
  962 
Защо ли все по-рядко
с поглед диря звездите?
Защо ли вече не чакам
добра вест от луните?
Защо ли вече не питам ...
  489 
Да храниш животното
в себе си
е толкова красиво
и убийствено.
Саморазрушението ...
  324 
Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...
  1087 
Отровна плесен над града
мъглата февруарска рее.
Не идва никоя беда
сама – и влачи друга с нея.
Със зъби скърца утринта. ...
  734 
Чук, чук...
Мога ли да вляза?
Тук съм
да взема нещо свое.
Което толко време вече ...
  399 
Яростен ураган от лица и имена
стихийно се завихря в моята глава.
Познати, приятели, колеги и клиенти -
кои мълчат, кои обичат аплодисменти...
Читатели, писатели, слушатели и музиканти, ...
  399 
В одаята стара - сгушена икона.
Стапяща се свещ с бледа светлина,
трепетно я гали и целува лика
чист - на Младенеца с Богородица.
Със забрадка нова мама на колене, ...
  1444 
Ехоо, свят?
Появи се!
Къде си?
Няма те.
Скри се. ...
  811 
Мамо
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение, ...
  1153 
Слънцето затопли ли,
ще се стоплят и сърцата ни.
Тук болежки, там сърбежки, все тая!
Все негодуваме и от това боледуваме.
Въх, сакън да не греша,помогнете все пак съм жена! ...
  712 
Предложения
: ??:??