62 685 резултата
Целувам устните ти нежни -
вселения безбрежни!
Целувка тиха и политам
в римите на стиха!
А там, между думите красиви, ...
  232 
Тази вечер звездите ще падат,
ще се сбъднат почти изведнъж,
всички мои желания. Млада
е Луната, а нощният дъжд,
обещава ми, (може би може), ...
  268 
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
  470 
Целунах те и любовта плени ме!
Превърна ме в една красива песен
и дълго бях от звуците унесен,
а после тихо шепнех твойто име!
Красива, моя, истинска и бяла! ...
  354 
Приемам. Всяка тръпка е с финал.
Завършек безпощадно прозаичен.
Подготвен, неподготвен, си узнал –
животът е забавен, но логичен.
Затваряш и последните врати, ...
  596  20 
В свят измислен, вълшебен живях,
като сън отминаваха дните.
Стиховè от любов изтъках,
във които се гонят мечтите.
Исках само да бъда до теб, ...
  271 
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
  266 
Реката с тихите есенни води
и срещата ни там, досами завоя
край парка в нас още блести
под небето жадно след пороя...
Ще тръгнем: влюбени с тях! ...
  261  14 
Преди първа пролет те познах,
един прекрасен ден от март.
Един ден като всички други,
но ден, в който аз разцъфтях.
Този ден, в който не очаквах, ...
  372 
Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...
  358 
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА
Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой. ...
  326 
Трудно ми е да го призная.
Истината своя тук ще скрия.
Скривам я във тази страница.
Изскача сякаш тя от листа.
Мисълта за теб ме топли вечер ...
  527 
Целувай ме, не спирай да целуваш,
и аз така по тебе вдъхновен
със устните си смело ще пътувам,
че моя си, а ти пък имаш мен!
Телата ни са безгранични зони ...
  542 
Във късна вечер, в нощен мрак
при тебе споменът ме връща
За срещи с теб си спомням пак
и миналото ме обгръща.
По улиците на града ...
  271 
Всеки миг е надежда
Колко дълъг е пътят към тебе!
И във него откривам следи –
през полета и горски пътеки,
през морета и сиви мъгли. ...
  460 
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
  499 
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти, ...
  339 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  344 
ИЗТРИВАНЕ НА КАЛНИ СТЪПКИ
И чашата ми с чай е изтъняла,
контурите ѝ в здрача се разливат,
Нощта не е уместна за раздяла,
щом сенките ни мълком си отиват. ...
  319 
Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...
  451 
В различните посоки на света сме
и път назад
не съществува,
трябваше да продължа, нали?
Всеки ден душата ми гори до кръв, ...
  470 
ХОТЕЛ ЗА ДВАМА
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...
  220 
Ти си устрем тих,
но гръмотевично ясен,
изразен тайничко в стих,
но дълбоко запазен!
Ти си нежна любов, ...
  383 
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...
  241 
Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
  287 
От чудните ти зелени очи
сияеше вълшебна светлина.
И топлиха ме твоите лъчи -
омая ме невинната ти красота.
Ветрец лек гали ме навън, ...
  638 
За всеки случай
Обичай ме за всеки случай!
Обичай ме и с мен бъди!
Обичай ме и силно вярвай,
сърцето ми любов ще ти дари. ...
  442 
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
  472  10 
Живея като в сладка приказка,
притаила се в твоето дихание.
Но е по-хубаво от всяка мечта,
и още по-хубаво от всеки сън...
И живота си мога да прекарам, ...
  361 
Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
  920  10  14 
Изгори душата ми
Изгори душата ми,
остана пепел…
И сърцето ми
от обич се стопи! ...
  219 
ИЗКЪПАНИЯТ В ПЕРЛОВСКА РЕКА
... тържествен като черен мерцедес,
дойдох ти, мила, в София с експреса.
Но ти дори не ме посрещна днес? –
не знам какво във мен не ти хареса. ...
  186 
Вън е пролет
Вън е пролет – красива и нежна,
със цветя от ефирни мечти!
Вън е пролет - такава безкрайна,
във която със мене си ти. ...
  275 
Ти си моят дом
Моят дом е в твоето сърце!
Моят дом е в твоята душа!
Моят свят и моето небе!
Моята жадувана мечта! ...
  492 
Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...
  386 
С толкова нежност
криле бях разперила.
Пречупи ги…
Времето…
Безмилостно… ...
  299 
Искам да те нарисувам
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
  331 
Очите ни търсят се винаги,
навсякъде,
така гледаш само мен,
усещаш ли огъня?
Пламъци обгръщат моето тяло ...
  335 
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
  257 
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
  246 
Предложения
: ??:??