Стихове и поезия от съвременни български автори
С въже на шията
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
На арената
Светът е сцена,
а хората са артисти.
Шекспир
Светът е като циркова арена, ...
Дъга по Великден
Изведнъж се почувствах врабче.
Аз подхвърлих на брат си трохата
и забодох в небето краче
да подпра със дъха си дъгата. ...
Невъзможно чудо
“...жабите.
Това е мойто войнство, от което
се раждат най-красивите принцеси.”
Генчо ВИТАНОВ, “Елегия за бавното движение” ...
И мойте дни
Не ми остава кой знай колко...
И мойте дни са преброени.
И трябва да призная с болка,
пътеките са извървени!... ...
Ако душата е вечна
Ако душата е вечна, както казват мъдреците,
то и любовта е вечна като послание велико.
Ще си отидем всички някой ден завинаги от нея,
но любовта ще остане и след нас пак да царува. ...
Прекрасна нощ
Аз и ти -
хиляди луни
кръстосват светлини
за нашата любов...
Послание
Послание.
Щастливци Вий,
които ще дочакате
Времена Нормални! ...
Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с бездушие и злост...
Раздават се самоубийствено... ...
Прозрение
И аз не съм, но Цецо ги е чел.
Оправи си животеца човекът.
Експерт сега е в някакъв отдел.
Веднъж го питах колко получава. ...
Новото поколение
В началото на края.
В края на лятото
и началото
на есента. ...
Късчета
тя ги пие със наслада,
иска още от водата,
за да бъде вечно млада.
Аз не ще съм вечно млада, ...
Николова жалба
в сянката на сънните липи.
Гася люта болка – рана стара,
със в душа напиращи сълзи.
Някога във тази пустош глуха ...
Осемнадесет плюс две
едва на осемнадесет плюс две,
по улиците крачим, стискайки
душите си в ръце.
Макар от предразсъдъци разтърсвани, ...
Ноктюрно
всичко попиляват
по пътя си ... Остава само прах
във въздуха.
И оскотелите, летящи, ...
Приказка
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта. ...