Стихове и поезия от съвременни български автори
Липсваш...
В очите ми...
В сълзите ми...
Във вятъра в косите ми...
Липсваш до смърт в усмивката скрита... ...
Монолог на агнето
и точите ножове днес?
Аз да живея ви се моля,
не искам да завършвам в пещ.
Подобно вас си имам близки, ...
Аз и Ти
заедно във всичко се допълваме.
Без теб животът ще е невъзможен,
без мен ти няма да си същият.
Аз и Ти - добре, че се намерихме, ...
Терзания
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите, ...
на брега
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...
Поле от слънчогледи
Аз знам, че само ти можеш да направиш това.
Подари ми поле от слънчогледи, любими,
за да забравя, че ме боли, и да простя.
Заключи лятото в моите слънчогледи, мили! ...
И те търся в стих, нежно изречен...
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...
Неосъществена среща
Копнежност, нереалност, блян,
лутания и надежност плаха,
стъпки светлина по здрач,
сънища през тайнственост и грях... ...
Готова съм да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера ...
Недоизказаност... И реквием!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...
Уж виц, но не съвсем
Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине, ...
Ад
в пещи заринати писъци,
кошмари насън или житници,
минали свещи през тъмното,
табели, плакати - главите накланят си, ...
Червена роза хвърлена на тротоара
Червена роза в деколтето
на влюбена Жена отива-
попаднал ли си там, то ето:
...си вече в друга перспектива... ...
На Вили
От месеци сме вече разделени,
лъжливи думи в мен ечат,
но спомените преживени
не могат те да заличат! ...