Стихове и поезия от съвременни български автори
Опаковка
Още я обичаш...
Чете се ясно в твоите очи.
Ти затова и не мечтаеш -
със миналото си и все си във "преди". ...
Щастливата кокошка
Курникът не е за мен,
а свободна и игрива,
вън разхождам се цял ден.
С моден гребен, перушина, ...
Имагинерен
Кракът ти стъпваше кротко
и нежно стопяваше всяко стъпало.
Говореше тихо.
Гласът ти звучеше дълбоко, ...
Cabo das Tormentas
Връхлита палубата океанът –
вода и ярост, дива стръв и мощ,
по устните на щорма
– бяла пяна, ...
Обич непотребна
загледана във скъпите витрини,
отражение премина плавно,
видях дете да носи мандарини.
От другата срана на тротоара ...
Ще се докосна...
и ще отпия любовната сладост.
Докосвайки аз твойто сърце,
ще се изгубя в неземната радост.
Ще докосна твоите бързи нозе, ...
Забравен в килера
нужна ли е още точната стрелка:
както си вървеше – леко, шеговито –
стенният часовник цъкна и... се спря!
Уморил се беше вечно в кръг да бърза: ...
* * *
(броеница от объркани поговорки)
Гладна мечка заигра хоро,
конете паднаха в реката.
Не всяко зло е за добро, ...
" Пролетни мисли "
здраве му кажи...
По небето облаци се гонят
и по цял ден си вали.
А пък разни синоптички ...
Глупак
Кога и как е влязъл там –
не знам,
ала когато да погледна –
все е там. ...
Кръговрат
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота… ...
Тази нощ
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...
Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите... ...
Големият Взрив
С Големият Адронен Колайдер
в Швейцария ще се направи опит
да се възпроизведе Големият Взрив,
от който е създадена Вселената... ...
Предпускова метротреска
На Тодор Димитров
Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди
за монтажа. Рано, рано ...
За него бях чужда...
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.
В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива ...
Сбогуване с недостижимото
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга. ...
Сянка на стената
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...
Пролетна "примка"
Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...