Стихове и поезия от съвременни български автори
В края на суетата
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците, ...
Звездоока нощ
ще се сбъднат всичките ми сънища:
няма да си хладнокръвно лош,
думите ти – остри като трънища -
няма на душата ми в плътта ...
Дете без детство
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас. ...
Скузи
коме трафити стари камбани.
Лее канцоне в главата ми още,
ще ми напомня чак до домани.
На дълга маса цяла в манджорно ...
Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
Стоплих с думи
Стоплих с думи -
пресъхнали, влажни,
незасъхнали вопли,
сълзи. ...
И...
Едно строшено пладне разпилява
горещите си бликове над мен,
една река, превърната в жарава,
тече през уморения ми ден ...
Снежната кралица
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
Урок по богословие
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
Животът е кратък
мигът- прикрита вечност,
очакването е дълго,
страстта непостоянна,
животът е кратък, ...
Балада за синеокото момче - I
Селцето китно, сред лъките.
Момче куцукащо едва
провира се между върбите.
Загледа ли отсрещен бряг, ...
Маска
разцъфтя като алено цвете в нощта,
болка стаена прикривам засмяна,
защото всички желаят да чуят смеха.
Не разбирах как човек изгражда си броня ...
По душа
раздираща без жал
всички корабни платна.
По душа съм скитащ вятър,
есенни дървета разсъблякъл. ...
Хайку
Сливов цвят -
ще остане на клона,
докато не го погледнеш.
В гърдите ми пулсира топлина
В гърдите ми пулсира топлина
на малко, пролетно момиче,
откъсна си от мене светлина,
откъсна ме - разнежено кокиче... ...
Страх
цяла нощ броя звездите.
Страх ме е, че на сутринта
пак пълни ще са ми очите.
От страх, че ще сънувам ...
Проявите на Смелостта
На бара в кръчма Смелостта
поредна водка бодна -
на спирта само близостта
я правеше свободна. ...
Равносметка
На жената, която ме създаде като личност –
моя втора майка, верен приятел и духовен водач.
Повярвах си в обречената лудост -
сама с остена неведнъж се ръчках. ...
Още
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...