Стихове и поезия от съвременни български автори
Най-доходният бизнес.
Нощем вече рядко ми се случва
да сънувам цветни сънища...
И как да стане,
щом животът ми сега е ...
Очите ѝ
... и Вие да си починете от мен...
Успех на всички - и благосклонни музи!
Очите ѝ, очите ѝ... Поете,
душата ти спечелиха - нали, ...
Мълчи, сърце
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам ...
Порив за летене
На гларусите искам да приличам,
да имам техния спокоен полет,
да мога над морето да прелитам
и с мен така вълните да говорят. ...
Смелост
туй, което искам аз да сторя,
желания, мечти, които искам аз да сбъдна,
думи, които искам аз да изрека,
остават само в моето сърце, ...
Душа
със думите невписани до края,
душата ми е цвят разпръснат
в палитра на художника от рая.
Душата ми е път далечен, ...
Когато ме поискаш
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам ...
Животът отново простена
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...
Неуверен
задачата нова!
И знай, ако сбъркаш,
те чака кавга!
Ще бъдеш обиждан, ...
Нямам право
дето носят знака на твоята клетва,
но мечтая да хванат моите две,
да усетя, за тебе че аз съм потребна.
Нямам право на твойте очи, ...
Какво ли са мечтите?
моите думи "сън са" - казваш ми,
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам, ...
Горчива чаша
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...
Благодаря...
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...
Спомен
Дали защото беше толкова отдавна,
че даже времето не си го спомня…
Или защото беше толкова различно
от всичко, преживяно до и после… ...
........
* *
Запълвам дупките в стената на живота,
не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.
Оглозгвам го до кости, сякаш е последен ...
Сянката
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва... ...
Мигове на тишината
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само. ...
Въпрос
по тънката линия,
минаваш...
крехката граница...
бягаш ...
Траурна нощ
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме, ...
Сто мига отчаяние...
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено ...